Член 4а

1. Държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране и създаването на благоприятни условия за саморегулирането чрез приети на национално равнище кодекси за поведение в координираните с настоящата директива области, доколкото правните им системи позволяват това. Тези кодекси:

а) са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;

б) включват ясно и недвусмислено поставени цели;

в) предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и

г) предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.

2. Държавите членки и Комисията могат да насърчават саморегулиране чрез кодекси за поведение, изготвени от доставчици на медийни услуги, доставчици на услуги за платформи за споделяне на видеоклипове или организации, които ги представляват, при необходимост в сътрудничество с други сектори, например промишленост, търговия, професионални и потребителски сдружения или организации. Тези кодекси трябва да са широко приети от основните заинтересовани страни на равнището на Съюза и да съответстват на изискванията на параграф 1, букви б)—г). Кодексите за поведение на равнището на Съюза не засягат прилагането на националните кодекси за поведение.

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, подпомага разработването на кодекси за поведение на равнището на Съюза, когато е целесъобразно, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Подписалите кодексите за поведение на равнището на Съюза представят на Комисията тези кодекси и техните изменения. Комисията се консултира с контактния комитет относно тези проекти на кодекси или относно измененията в тях.

Комисията осигурява публичен достъп до кодексите за поведение на Съюза и може да ги огласи по подходящ начин.

3. Държавите членки запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в съответствие с настоящата директива и правото на Съюза, включително когато националните им независими регулаторни органи или служби заключат, че са налице данни за недостатъчната ефективност на даден кодекс за поведение или на части от него. Държавите членки докладват тези правила на Комисията без неоснователно забавяне.