Член 1

В Директива 2006/112/ЕО се вмъква следният член:

1.Държавите-членки могат да предвидят, до 30 юни 2015 г. и за минимален срок от две години, лицето платец на ДДС да е данъчнозадълженото лице, за което се извършва която и да е от следните доставки:

а) прехвърлянето на квоти за емисии на парникови газове, както са определени в член 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (*1), които могат да се прехвърлят в съответствие с член 12 от посочената директива;

б) прехвърлянето на други единици, които могат да се използват от операторите за постигане на съответствие със същата директива.

2.Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комисията следната информация:

а) декларация относно обхвата на мярката за прилагане на механизма и подробно описание на придружаващите мерки, включително всички задължения за отчитане по отношение на данъчнозадължените лица, както и всички мерки за контрол;

б) критериите за оценка, които позволяват сравнение между дейностите с цел измама по отношение на услугите, посочени в параграф 1, преди и след прилагането на механизма, дейностите с цел измама по отношение на други услуги преди и след прилагането на механизма, както и за увеличението на други видове дейности с цел измама преди и след прилагането на механизма;

в) началната дата на мярката за прилагане на механизма и срокът, който трябва да бъде обхванат от нея.

3.Въз основа на критериите за оценка, посочени в параграф 2, буква б), държавите-членки, които прилагат предвидения в параграф 1 механизъм, представят доклад на Комисията не по-късно от 30 юни 2014 г. В доклада се посочва ясно информацията, която трябва да се третира като поверителна, и информацията, която може да се публикува.

Докладът представя подробна оценка на цялостната ефективност и ефикасност на мярката, по-специално по отношение на:

а) въздействието върху дейностите с цел измама във връзка с доставки на услуги, обхванати от мярката;

б) евентуално прехвърляне на дейности с цел измама към стоки или други услуги;

в) разходите за съответствие за данъчнозадължени лица в резултат на мярката.

4.Всяка държава-членка, която е установила, считано от влизането в сила на настоящия член, промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка с услугите, изброени в параграф 1, представя на Комисията доклад по този въпрос не по-късно от 30 юни 2014 г.