Член 18

Ограничения на задълженията на запитания орган

1.Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в членове 9—16, в случай че поради положението на длъжника събирането на вземането създава сериозни икономически или социални затруднения в запитаната държава-членка, доколкото действащите законови и подзаконови разпоредби и административни практики в тази държава-членка позволяват подобно изключение по отношение на национални вземания.

2.Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в член 5 и членове 7—16, в случай че първоначалното искане за помощ по член 5, 7, 8, 10 или 16 се отнася за вземания с повече от петгодишна давност, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава-членка до датата на първоначалното искане за помощ.

Въпреки това в случаите, когато вземането или първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава-членка е обжалван(о), се смята, че петгодишният период започва да тече от момента, в който в запитващата държава-членка се установи, че вземането или инструментът за предприемане на мерки за изпълнение вече не може да бъде обжалван(о).

Освен това, когато компетентните органи на запитващата държава-членка са позволили отсрочено или разсрочено плащане, се счита, че петгодишният период започва да тече от момента на изтичане на срока на пълното плащане.

В тези случаи обаче запитаният орган не е длъжен да предостави помощ във връзка с вземания, чиято давност надвишава десет години, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава-членка.

3.Държава-членка не е длъжна да предоставя помощ, ако общата сума на вземанията, включени в обхвата на настоящата директива, за които е отправено искане за помощ, е по-малка от 1 500 EUR.

4.Запитаният орган информира запитващия орган относно основанията за отказ на искането за помощ.