Член 8

Обезщетения при майчинство

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че самостоятелно заетите жени, както и съпругите и жените партньори на семейни начала, посочени в член 2, могат да получават, в съответствие с националното право, достатъчна помощ при майчинство, която позволява прекъсване на професионалната им дейност поради бременност или майчинство в продължение на най-малко 14 седмици.

2.Държавите-членки могат да решават дали помощта при майчинство, посочена в параграф 1, се отпуска задължително или на доброволен принцип.

3.Посочената в параграф 1 помощ се счита за достатъчна, ако гарантира доход, еквивалентен най-малко на:

а) помощта, което съответното лице би получавало в случай на прекъсване на дейност по здравословни причини; и/или

б) средната загуба на доход или печалба в сравнение със съпоставим предходен период в рамките на максималните размери, установени от националното право; и/или

в) всяка друга семейна помощ, установена от националното право, в рамките на максималните размери, предвидени в националното право.

4.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че самостоятелно заетите жени, както и съпругите и жените партньори на семейни начала, посочени в член 2, имат достъп до съществуващи услуги, които осигуряват временно заместване, или до всякакви съществуващи национални социални услуги. Държавите-членки могат да предвидят достъпът до тези услуги да е алтернатива или част от помощта, посочена в параграф 1 от настоящия член.