(1) В Директива 2002/32/ЕО се предвижда, че използването на продукти, предназначени за хранене на животни и които съдържат нива на нежелани вещества над максимално допустимите граници, посочени в приложение I към посочената директива, е забранено.

(2) По отношение на живака в своето становище от 20 февруари 2008 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заключи, че настоящата максимално допустима граница за пълноценните храни за риба (0,1 mg/kg) и максимално допустимата граница за храни, произведени чрез обработка на риба или други морски животни (0,5 mg/kg), не са хармонизирани. След последните нововъведения в състава на храните за животни храните за риба съдържат повече рибно масло и рибно брашно, но възможността за използване на тези ценни фуражни суровини за производството на храни за риба е застрашена предвид настоящите правни разпоредби. За да бъде уреден този въпрос, е целесъобразно максимално допустимата граница за храните за риба да бъде незначително повишена, като това повишение не би застрашило съответствието на рибата, отглеждана в развъдници, с установените максимално допустими граници за живак. Освен това според посоченото становище настоящата максимално допустима граница за пълноценните храни за кучета и котки не осигурява достатъчна защита. Поради това максимално допустимата граница следва да бъде понижена. Тъй като степента на чувствителност на животни с ценна кожа е подобна на тази на котките, посочената максимално допустима граница следва да се прилага също и за животните с ценна кожа.

(3) По отношение на нитритите в своето становище от 25 март 2009 г. (3) Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заключи, че за прасета и говеда като представителни чувствителни видове, отглеждани за производство на храна, праговете на безопасност по отношение на съответната доза, при която не се наблюдава вредно въздействие (NOAEL), са достатъчни. Наред с това беше счетено, че наличието на нитрити в животински продукти не предизвиква опасения за човешкото здраве. С максимално съдържание от 100 mg/kg и със съдържание на влага, което надхвърля 20 %, нитрити вече са разрешени за употреба като консервант в пълноценни храни за кучета и котки, както и като добавка в силаж (4). Следователно нитритите не трябва да бъдат разглеждани като нежелано вещество в тези пълноценни храни и в силаж. Поради това в тези случаи не следва да се прилага максимално допустима граница.

(4) По отношение на госипол в своето становище от 4 декември 2008 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заключи, че настоящите максимално допустими граници за овце, включително агнета, и кози, включително ярета, не осигуряват достатъчна защита срещу неблагоприятни последици за здравето на животните. Освен това ЕОБХ заключи, че експозицията на човека към госипол посредством консумацията на хранителни продукти от животни, хранени с продукти, получени от памучно семе, вероятно е ниска и не би довела до неблагоприятни последици. Въз основа на посоченото становище максимално допустимите граници за овце, включително агнета, и кози, включително ярета, следва да бъдат понижени.

(5) По отношение на сапонините в Madhuca longifolia L. в своето становище от 29 януари 2009 г. (5) ЕОБХ заключи, че не се очакват неблагоприятни последици за здравето на животните, тъй като експозицията на целевите животни в Съюза е пренебрежимо малка. ЕОБХ счита, че експозицията на човека чрез храната на сапонините в Madhuca е пренебрежимо малка, тъй като продуктите от Madhuca не се консумират от хората и брашното от Madhuca не се използва в Съюза като фуражна суровина. Следователно е целесъобразно да се заличи редът относно Mowrah, Bassia, Madhuca.

(6) Поради това Директива 2002/32/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(7) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и както Европейският парламент, така и Съветът не възразиха срещу тях,

Член 1

Приложение I към Директива 2002/32/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 ноември 2010 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите, както и таблица на съответствието между тях и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, което те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на дванадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.