Член 1

1.Настоящата директива се отнася до нежеланите вещества в продуктите, предназначени за хранене на животни.

2.Настоящата директива се прилага без да се засягат разпоредбите на:

а) Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни ;

б) Директива 96/25/ЕО на Съвета и Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно търговията с комбинирани фуражи ;

в) Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. относно определянето на максимално допустими граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху плодове и зеленчуци , Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от пестициди в и по зърнените култури , Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно определянето на максимални нива на остатъци от пестициди във и върху хранителните продукти от животински произход и Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от пестициди във и по някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци , когато тези остатъчни вещества не са изброени в приложение I на настоящата директива;

г) законодателството на Общността, относно ветеринарните въпроси, свързани с общественото здраве и здравето на животните;

д) Директива 82/471/ЕИО на Съвета от 30 юни 1982 г. относно някои продукти, използвани при храненето на животните ;

е) Директива 93/74/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно храни за животни, предназначени за специфични хранителни цели .

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

а) „фуражи“, означава продуктите от растителен или животински произход в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани, и продукти, получени от тяхната промишлена преработка, и органични или неорганични вещества, използвани единично или в смеси, съдържащи или не добавки, за хранене на животни през устата;

б) „фуражни суровини“, означава различните продукти от растителен или животински произход, в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани и продукти, получени от тяхната промишлена преработка и органични или неорганични вещества, съдържащи или не добавки за хранене на животни през устата, директно като такива или след преработка, в приготвянето на комбинирани фуражи или като носители на премикси;

в) „добавки“, означава добавките, както са определени в член 2, буква а) от Директива 70/524/ЕИО на Съвета;

г) „премикси“, означава смеси от добавки или смеси от една или повече добавки с вещества, използвани за основа, предназначени за производството на фуражи;

д) „комбинирани фуражи“, означава смеси от фуражни суровини, съдържащи или не добавки, които са предназначени за хранене на животни през устата, като пълноценни или допълващи фуражи;

е) „допълващи фуражи“, означава смеси от фуражи, които имат високо съдържание на определени вещества и които, поради своя състав, са достатъчни за дневната дажба само ако се използват в комбинация с други фуражи;

ж) „пълноценни фуражи“, означава смеси от фуражи, които поради своето съдържание са достатъчни за дневна дажба;

з) „продукти, предназначени за хранене на животни“, означава фуражните суровини, премиксите, добавките, фуражите и всички други продукти, предназначени за употреба или използвани при храненето на животни;

и) „дневна дажба“ означава средното общо количество фуражи, изчислено при съдържание на влага 12 %, необходимо дневно на животно от даден вид, възрастова група и прираст, за да се задоволят всички негови нужди;

й) „животни“, означава животни, принадлежащи към видове, обикновено хранени и отглеждани или консумирани от хора, както и животни, живеещи на свобода, в случаите, когато те се хранят с фуражи;

к) „пускане в обращение“ или „обращение“, означава притежаването на продукти, предназначени за хранене на животни, с цел продажба, включително предлагане за продажба или всякакъв друг вид прехвърляне, безвъзмездно или не, на трети лица и продажбата или други форми на прехвърляне;

л) „нежелано вещество“, означава всяко вещество или продукт, с изключение на патогенните агенти, което е в наличност във и/или върху продуктите, предназначени за хранене на животни и което представлява потенциална опасност за здравето на животните или човешко здраве, или за околната среда, или може да повлияе неблагоприятно на животновъдството.

Член 3

1.Продуктите, предназначени за хранене на животни могат да влизат за употреба в Общността от трети страни, да бъдат пускани в обращение и/или използвани в Общността, само ако са с добро и коректно търговско качество и следователно, когато се използват правилно, да не представляват опасност за човешкото здраве, здравето на животните или за околната среда или могат да повлияят неблагоприятно върху животновъдството.

2.По-специално, продукти, предназначени за хранене на животни, се считат за несъответстващи на параграф 1, ако границата на нежелани вещества, които съдържат, не отговаря на максималните граници, определени в приложение I.

Член 4

1.Държавите-членки постановяват, че нежеланите вещества, изброени в приложение I, могат да бъдат толерирани в продукти, предназначени за хранене на животни, само при спазването на условията, определени там.

2.За да се намалят или отстранят източниците на нежелани вещества в продукти, предназначени за хранене на животни, държавите-членки, в сътрудничество с икономическите оператори, извършват разследвания, за да идентифицират източниците на нежелани вещества, в случаите, когато максималните граници са надвишени и в случаи, когато са открити повишени граници на такива вещества, като се вземат предвид фоновите нива. За единен подход при случаи на повишени граници, може да се наложи определянето на прагове за започване на такива разследвания. Те могат да бъдат определени в приложение II.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки всяка необходима информация и констатации за източника и взетите мерки за намаляване на границата или елиминиране на нежеланите вещества. Тази информация се изпраща в рамките на годишния доклад, който се изпраща на Комисията, съгласно разпоредбите на член 22 от Директива 95/53/ЕО, освен в случаите, когато информацията е нужна незабавно на другите държави-членки. В последния случай, информацията се изпраща незабавно.

Член 5

Държавите-членки постановяват, че продуктите, предназначени за хранене на животни, съдържащи граници от нежелани вещества, които надвишават максималните граници, определени в приложение I, не могат да се смесват с цел разреждане със същите или други продукти, предназначени за хранене на животни.

Член 6

Докато няма специални разпоредби за допълващи фуражи, държавите-членки постановяват, че допълващите фуражи не могат, имайки предвид препоръчаната пропорция в дневната дажба, да съдържат граници от нежеланите вещества, изброени в приложение I, които превишават границите, определени за пълноценните фуражи.

Член 7

1.Когато държава-членка има основания, на базата на нова информация или преоценка на съществуваща информация, направена след приемането на въпросните разпоредби, която показва че максималната граница, определена в приложение I или нежелано вещество, което не е посочено в него, представлява опасност за здравето на животните или за човешкото здраве или за околната среда, тази държава-членка може временно да намали съществуващите максимални граници, да определи максимална граница или да забрани наличието на това нежелано вещество в продукти, предназначени за хранене на животни. Тя незабавно информира останалите държави-членки и Комисията за това, като обяснява основанията за своето решение.

2.Взема се незабавно решение дали приложения I и II следва да бъдат изменени. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10а за изменение на тези приложения.

Когато в случая на такива изменения това се налага поради наложителни причини за спешност, за делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 10б.

Държавата членка може да запази мерките, които е прилагала, докато Комисията не вземе решение.

Държавата-членка трябва да гарантира, че взетото решение е публично оповестено.

Член 8

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10а за изменение на приложения I и II с цел адаптирането им към научно-техническото развитие.

Когато в случай на такива изменения това се налага поради наложителни причини за спешност, към делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 10б.

2.Освен това Комисията:

— периодично приема консолидирани версии на приложения I и II, които включват всякакви адаптации, направени съгласно параграф 1, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 2,

— разполага с правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10а с цел допълване на настоящата директива чрез определяне на критерии за приемане на методи за детоксикация в допълнение към критериите, предвидени за продукти, предназначени за хранене на животни, които са били подложени на подобни методи.

3.Държавите-членки гарантират, че взетите мерки осигуряват правилното прилагане на всички приемливи методи, съгласно параграф 2 и за съответствието на пречистените продукти, предназначени за хранене на животни, с разпоредбите на приложение I.

Член 9

Държавите-членки гарантират, че продуктите, предназначени за хранене за животни, които отговарят на настоящата директива, не подлежат на никакви други ограничения за обращение що се отнася до наличието на нежелани вещества, различни от тези, предвидени в настоящата директива и Директива 95/53/ЕО.

Член 10

Разпоредбите, които могат да имат влияние върху общественото здраве и здравето на животните или върху околната среда, се приемат след консултация с компетентния(те) научен(и) комитет(и).

Член 10а

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 2 и член 8, параграфи 1 и 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 2 и член 8, параграфи 1 и 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество .

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 2 и член 8, параграфи 1 и 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 10б

1.Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 10а, параграф 6. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.

Член 11

1.Комисията се подпомага от Постоянния комитет по храните за животни, създаден с член 1 от Решение 70/372/ЕИО на Съвета ( 10 ).

2.При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

—————

—————

Член 13

1.Държавите-членки прилагат, най-малко, разпоредбите на настоящата директива относно продуктите, предназначени за хранене на животни, произведени в Общността за износ в трети страни.

2.Параграф 1 не накърнява правото на държавите-членки да разрешат повторния износ, съгласно условията, определени в член 12 от Регламент (ЕО) № 178/2002 ( 11 ). Разпоредбите от член 20 от него се прилагат mutatis mutandis.

Член 14

1.Директива 1999/29/ЕО се отменя, считано от 1 август 2003 г., без да засяга задълженията на държавите-членки да спазват крайните срокове, определени в част Б на приложение III към нея, за въвеждане в националното законодателство директивите, изброени в част А на същото приложение.

2.Позоваванията на Директива 1999/29/ЕО се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 15

Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 май 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби считано от 1 август 2003 година.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

Настоящата директива влиза сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 17

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.