Член 34а

Горивни инсталации, които са част от малка изолирана система

1. До 31 декември 2029 г. държавите членки могат да освободят горивните инсталации, които са част от малка изолирана система, към 4 август 2024 г., от задължението за съответствие с нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2 и член 15, параграф 3, за серен диоксид, азотни оксиди и прах или, когато е приложимо, за степените на десулфуризация, посочени в член 31. Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в разрешителното на такива горивни инсталации съгласно изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

Държавите членки предприемат мерки за осигуряване на мониторинг на емисиите и за предотвратяване на значително замърсяване. Държавите членки могат да освободят инсталации от нормите за допустими емисии само когато са изчерпани всички мерки, водещи до по-малко замърсяване. Освобождаването не се предоставя за по-дълъг от необходимото срок.

2. От 1 януари 2030 г. съответните горивни инсталации трябва да са в съответствие с нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в част 2 от приложение V, и нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, посочени в член 15, параграф 3.

3. Държавите членки, които предоставят освобождаване в съответствие с параграф 1 от настоящия член, прилагат план за съответствие, обхващащ горивните инсталации, които се ползват от такива освобождавания. Планът за съответствие съдържа информация за мерките за осигуряване до 31 декември 2029 г. на съответствие на инсталациите с нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в част 2 от приложение V, и с нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, посочени в член 15, параграф 3. Планът за съответствие включва също така информация за мерките за свеждане до минимум на размера и продължителността на емисиите на замърсители през периода, обхванат от плана, и информация относно мерките за управление на търсенето и възможностите за преминаване към по-чисти горива или по-чисти алтернативи, като внедряването на възобновяеми енергийни източници и междусистемните връзки с континенталните мрежи.

4. Не по-късно от 5 февруари 2025 г. държавите членки представят своя план за съответствие на Комисията. Комисията извършва оценка на плановете и когато не повдигне възражения в срок от 12 месеца от получаването на плана, съответната държава членка счита, че планът ѝ е бил приет. Когато Комисията повдигне възражения на основание, че планът не гарантира постигането на съответствие с нормите във връзка със съответните инсталации до 31 декември 2029 г. или не свежда до минимум размера и продължителността на емисиите на замърсители през периода, обхванат от плана, съответната държава членка представя на Комисията преработен план в срок от 6 месеца, считано от съобщаването на възраженията на Комисията. По отношение на оценката на преразгледания вариант на плана, който държавите членки представят на Комисията, срокът по второ изречение е шест месеца.

5. Държавите членки докладват на Комисията за постигнатия напредък по отношение на действията, описани в плана за съответствие, не по-късно от 5 февруари 2026 г. и в края на всяка следваща календарна година. Държавите членки информират Комисията относно всякакви последващи изменения на плана за съответствие. По отношение на оценката на преразгледания вариант на плана, който държавите членки представят на Комисията, срокът по параграф 4, второ изречение е шест месеца.

6. Държавата членка оповестява публично информация относно дерогацията и наложените условия в съответствие с член 24, параграф 2.