Член 32

Преходен национален план

1. По време на периода от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2020 г. държавите-членки могат да изготвят и прилагат преходен национален план, който обхваща горивните инсталации с разрешителни, издадени за първи път преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г. За всяка горивна инсталация, обхваната от този план, планът включва емисиите на един или повече от следните замърсители: азотни оксиди, серен диоксид и прах. За газовите турбини планът обхваща само емисиите на азотни оксиди.

Преходният национален план не включва следните горивни инсталации:

а) горивни инсталации, за които се прилага член 33, параграф 1;

б) горивни инсталации в рафинерии, които използват за гориво нискокалорични газове от газообразуването от отпадъци от рафиниране или остатъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива;

в) горивни инсталации, за които се прилага член 35;

г) горивни инсталации, за които е предоставено освобождаването, посочено в член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО.

2. Горивните инсталации, обхванати от плана, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на посочените в член 30, параграф 2 норми за допустими емисии на замърсителите, за които се прилага планът, или, когато е приложимо, от задължението за спазване на посочените в член 31 степени на десулфуризация.

Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в разрешителното за горивната инсталация, приложими към 31 декември 2015 г., съгласно по-специално изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от повече от 500 MW, използващи твърди горива, чието първоначално разрешително е издадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение V.

3. За всеки от замърсителите, за които той се прилага, в преходния национален план се определя таван на максималните общи годишни емисии от всички инсталации, обхванати от плана, въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на всяка инсталация към 31 декември 2010 г., нейния действителен годишен брой експлоатационни часове и нейната консумация на гориво, определени като средна стойност за последните десет години на експлоатация до 2010 г. включително.

Таванът за 2016 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в приложения III—VII към Директива 2001/80/ЕО или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в приложение III към Директива 2001/80/ЕО. При газовите турбини се използват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени за такива инсталации в част Б от приложение VI към Директива 2001/80/ЕО. Таванът за 2019 г. и 2020 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V към настоящата директива или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V към настоящата директива. Таваните за 2017 г. и 2018 г. се определят чрез линейно намаление на таваните между 2016 г. и 2019 г.

Ако инсталация, включена в преходния национален план, бъде затворена или престане да попада в приложното поле на глава III, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите включени в плана инсталации.

4. Преходният национален план съдържа също така разпоредби за мониторинг и докладване, съответстващи на установените съгласно член 41, буква б) правила, както и мерки, предвидени за всяка една от инсталациите с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 юли 2020 г.

5. Държавите-членки представят на Комисията своите преходни национални планове не по-късно от 1 януари 2013 г.

Комисията извършва оценка на плановете и когато не направи възражения в срок от 12 месеца от получаването на даден план, съответната държава-членка счита, че планът ѝ е приет.

Ако Комисията прецени, че планът не отговаря на правилата за изпълнение, установени в съответствие с член 41, буква б), тя информира съответната държава-членка, че планът ѝ не може да бъде приет. По отношение на оценката на новия вариант на плана, който държавите-членки представят на Комисията, срокът по втора алинея е шест месеца.

6. Държавите-членки информират Комисията относно всякакви последващи изменения на плана.