Член 8

Условия за издаване на разрешение

1. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ не издават разрешение, освен ако:

а) са убедени, че ЛУАИФ ще може да изпълни условията на настоящата директива;

б) ЛУАИФ разполага с достатъчен начален и собствен капитал в съответствие с член 9;

в) лицата, които на практика управляват дейността на ЛУАИФ, имат достатъчно добра репутация и достатъчен опит по отношение на инвестиционните стратегии на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, като имената на тези лица, както и на всяко лице, което ги заменя в изпълнението на техните функции, се съобщават незабавно на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и решенията във връзка с управлението на дейността на ЛУАИФ се вземат от най-малко две лица, отговарящи на тези условия;

г) акционерите или членовете на ЛУАИФ, които имат квалифицирано участие, са подходящи предвид необходимостта от добро и разумно управление на ЛУАИФ, и

д) главното управление и седалището на ЛУАИФ са разположени в една и съща държава-членка.

Разрешението е валидно във всички държави-членки.

2. Провеждат се консултации със съответните компетентни органи на другите заинтересовани държави-членки преди издаването на разрешение на следните ЛУАИФ:

а) дъщерно предприятие на друго ЛУАИФ, на управляващо ПКИПЦК дружество, на инвестиционен посредник, на кредитна институция или на застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка;

б) дъщерно предприятие на предприятието майка на друго ЛУАИФ, на управляващо ПКИПЦК дружество, на инвестиционен посредник, на кредитна институция или на застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка, и

в) дружество, контролирано от същите физически или юридически лица, които контролират друго ЛУАИФ или контролират управляващо ПКИПЦК дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка.

3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ отказват да издадат разрешение, ако са възпрепятствани да изпълняват ефективно своите надзорни функции поради:

а) тесни връзки между ЛУАИФ и други физически или юридически лица;

б) законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, които се прилагат по отношение на физически или юридически лица, с които ЛУАИФ поддържа тесни връзки;

в) трудности във връзка с прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби.

4. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да ограничат обхвата на разрешението, по-специално по отношение на инвестиционните стратегии на АИФ, които ЛУАИФ има право да управлява.

5. В срок от три месеца от подаването на пълно заявление компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират писмено заявителя дали е издадено или е отказано издаването на разрешение. Компетентните органи могат да удължат този срок с още три месеца, когато считат това за необходимо поради конкретните обстоятелства по случая и след като са уведомили ЛУАИФ за това.

За целите на настоящия параграф дадено заявление се счита за пълно, ако ЛУАИФ е представило най-малко информацията, посочена в член 7, параграф 2, букви а)—г) и член 7, параграф 3, букви а) и б).

ЛУАИФ могат да започнат да управляват АИФ, като прилагат инвестиционните стратегии, описани в заявлението в съответствие с член 7, параграф 3, буква а), в своите държави-членки по произход, веднага след като получат разрешение за това, но не по-рано от един месец след представяне на евентуално липсващата информация по член 7, параграф 2, буква д) и член 7, параграф 3, букви в), г) и д).

6. За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на:

а) изискванията, приложими за ЛУАИФ по параграф 3;

б) изискванията, приложими за акционерите и членовете с квалифицирано участие, посочени в параграф 1, буква г);

в) пречките, които могат да възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентните органи.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.