Член 46

Правомощия на компетентните органи

1. На компетентните органи се предоставят всички правомощия за надзор и разследване, необходими за изпълнение на функциите им. Тези правомощия се упражняват по един от следните начини:

а) пряко;

б) в сътрудничество с други органи;

в) чрез делегиране, на тяхна отговорност, на субекти, на които са били делегирани задачи;

г) чрез сезиране на компетентните съдебни органи.

2. Компетентните органи разполагат с правомощия да:

а) получат достъп до документи под всякаква форма, както и копие от тях;

б) изискват информация от всяко лице, свързано с дейността на ЛУАИФ или на АИФ, и при необходимост да призовават и разпитват лица с цел получаване на информация;

в) извършват проверки на място със или без предупреждение;

г) изискват съществуващи записи на телефонни разговори и съществуващи записи за пренос на данни;

д) изискват прекратяването на всяка практика, която противоречи на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива;

е) изискват замразяването или отнемането на активи;

ж) изискват налагането на временна забрана за упражняване на професионална дейност;

з) изискват предоставяне на информация от получилите разрешение ЛУАИФ, депозитарите или одиторите;

и) приемат всякакви мерки, за да гарантират, че ЛУАИФ или депозитарите продължават да спазват приложимите към тях изисквания на настоящата директива;

й) изискват да бъде спряно емитирането, обратното изкупуване или откупуването на дялове в интерес на притежателите на дялове или в обществен интерес.

к) отнемат разрешението, издадено на ЛУАИФ или на депозитар;

л) подават сигнали с цел наказателно преследване;

м) изискват одитори или експерти да извършват проверки или разследвания.

3. Когато компетентният орган на референтната държава-членка счита, че получило разрешение ЛУАИФ от трета държава нарушава задълженията си по настоящата директива, той възможно най-бързо уведомява ЕОЦКП, като посочва подробно причините за това.

4. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия, за да предприемат всички мерки, необходими за осигуряване на правилното функциониране на пазарите в случаите, когато дейността на един или повече АИФ на пазара за определен финансов инструмент може да застраши правилното функциониране на този пазар.