Член 3
Сделки между предприятия
1.Държавите-членки следят за това при плащанията по търговски сделки между предприятия кредиторът да е в правото си да изисква лихва за забава на плащане, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:
а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и
б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен когато длъжникът не е отговорен за забавата.
2.Държавите-членки следят за това приложимият основен лихвен процент:
а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;
б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.
3.В случаите, в които условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:
а) кредиторът да има право да начислява лихви за забава на плащане от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока на плащане, определен в договора;
б) ако датата или срокът на плащане не са определени в договора, кредиторът да има право да начислява лихви за забава на плащане при изтичане на един от следните срокове: i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане; ii) ако датата на получаване на фактурата или на равностойното искане за плащане е неизвестна, тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или на предоставяне на услугите; iii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет календарни дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите; iv) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след същата тази дата.
4.Ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, държавите-членки следят за това максималната продължителност на тази процедура да не надвишава 30 календарни дни от датата на получаване на стоките или предоставяне на услугите, освен ако в договора изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора по смисъла на член 7.
5.Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава 60 календарни дни, освен ако в договора изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора по смисъла на член 7.