Член 4

Сделки между предприятия и държавни органи

1.Държавите-членки следят за това при търговски сделки, при които длъжникът е публичен орган, кредиторът да има право да начислява законна лихва за забава на плащане при изтичане на срока, определен в параграфи 3, 4 или 6, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок и длъжникът е отговорен за забавата.

2.Държавите-членки следят за това приложимият основен лихвен процент:

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

3.Държавите-членки следят при търговските сделки, при които длъжникът е публичен орган:

а) срокът за плащане да не надвишава нито един от следните срокове: i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане; ii) ако датата на получаване на фактурата или на равностойното искане за плащане е неизвестна, тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или на предоставяне на услугите; iii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или предоставянето на услугите; iv) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка — тридесет календарни дни след същата тази дата;

б) датата на получаване на фактурата не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора.

4.Държавите-членки могат да удължават сроковете, посочени в параграф 3, буква а), до максимално 60 календарни дни за:

а) всеки публичен орган, който извършва икономически дейности от промишлен или търговски характер чрез предлагането на стоки или услуги на пазара и който в качеството си на публично предприятие подлежи на изискванията за прозрачност, определени в Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия ( 17 );

б) държавни структури, които предоставят здравни услуги и които са надлежно признати като такива.

Ако дадена държава-членка реши да удължи сроковете в съответствие с настоящия параграф, тя изпраща доклад относно удължаването до Комисията до 16 март 2018 г.

Въз основа на това Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета, в който посочва кои държави-членки са удължили сроковете в съответствие с настоящия параграф, вземайки предвид въздействието върху функционирането на вътрешния пазар, по-специално малките и средните предприятия. Докладът се придружава от всички подходящи предложения.

5.Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 3, буква а), подточка iv) процедура за приемане или проверка да не превишава 30 календарни дни от датата на получаване на стоките или предоставяне на услугите, освен ако в договора и евентуално в тръжната документация изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора по смисъла на член 7.

6.Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 3, освен ако в договора изрично е договорено друго и при условие че то е обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора, като при всички случаи срокът не надвишава 60 календарни дни.