(13) Държавите-членки следва да могат да се свържат със собственика или държателя на съответното превозно средство или с идентифицирано по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, за да го уведомят за приложимите процедури и правните последици съгласно правото на държавата-членка по местонарушението. Когато предприемат подобни действия, държавите-членки следва да разгледат възможността да изпратят информацията за пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, на езика, на който са издадени документите за регистрация, или на езика, който най-вероятно разбира съответното лице, за да може то ясно да разбере предоставената му информация. Държавите-членки следва да прилагат подходящи процедури, за да гарантират, че информацията се получава само от съответното лице, а не от трета страна. За тази цел държавите-членки следва да използват механизми, аналогични на приетите за последващи действия при подобни нарушения, като например, където това е целесъобразно, препоръчано писмо. Това ще даде възможност на съответното лице да отговори по подходящ начин на представената му информация, по-конкретно като поиска повече информация, като плати глобата или упражни правото си на защита, по специално в случай на грешка при установяване на самоличността. Последващите процедурни действия се уреждат от приложимите правни инструменти, включително инструментите относно взаимопомощта и относно взаимното признаване, например Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (4).