чл. 2 Директива 2011/89/ЕС - препратки от други разпоредби

Нормативен текст

Член 2

Изменения в Директива 2002/87/ЕО

Директива 2002/87/ЕО се изменя, както следва:

(1) Членове 1 и 2 се заменят със следния текст:

С настоящата директива се установяват правила за допълнителен надзор върху регулираните образувания, които са получили лиценз в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО (*4), член 5 от Директива 2004/39/ЕО (*5), член 3 от Директива 2005/68/ЕО (*6), член 6 от Директива 2006/48/ЕО (*7), член 5 от Директива 2009/65/ЕО (*8), член 14 от Директива 2009/138/ЕО (*9) или членове 6—11 от Директива 2011/61/ЕС (*10), и които са част от финансов конгломерат.

С настоящата директива се изменят и съответните секторни правила, които се прилагат спрямо лицата, чиято дейност е уредена от посочените директиви.

За целите на настоящата директива:

1. „кредитна институция“ означава кредитна институция по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО;

2. „застрахователно предприятие“ означава застрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 1, 2 и 3от Директива 2009/138/ЕО;

3. „инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, в т.ч. предприятията по член 3, параграф 1, буква г) от Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (*11), или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно Директива 2004/39/ЕО, ако седалището му беше в Съюза;

4. „регулирано образувание“ означава кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или администратор на фондове за алтернативни инвестиции;

5. „дружество за управление на активи“ означава управляващо дружество по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно тази директива, ако седалището му беше в Съюза;

5а. „администратор на фондове за алтернативни инвестиции“ означава администратор на фондове за алтернативни инвестиции по смисъла на член 4, параграф 1, букви б), л) и аб) от Директива 2011/61/ЕС или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно тази директива, ако седалището му беше в Съюза;

6. „презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 4, 5 или 6 от Директива 2009/138/ЕО или схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по смисъла на член 13, параграф 26 от Директива 2009/138/ЕО (дружество със специално предназначение);

7. „секторни правила“ означава законодателството на Съюза, отнасящо се до надзора за разумност върху регулираните образувания, и по-специално директиви 2004/39/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/138/ЕО;

8. „финансов сектор“ означава сектор, състоящ се от едно или повече от следните лица:

а) кредитна институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги по смисъла на член 4, параграфи 1, 5 или 21 от Директива 2006/48/ЕО (по-нататък наричани общо „банковия сектор“);

б) застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество по смисъла на член 13, параграфи 1, 2, 4 или 5 или член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО (по-нататък наричани общо „застрахователния сектор“);

в) инвестиционен посредник по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/49/ЕО (по-нататък наричани общо „сектора на инвестиционните услуги“);

9. „предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно определението по член 1 от Седма Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (*12) или всяко предприятие, което според компетентните органи упражнява ефективно господстващо влияние върху друго предприятие;

10. „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО или всяко предприятие, върху което според компетентните органи ефективно се упражнява господстващо влияние от предприятие майка или всички дъщерни предприятия на подобни дъщерни предприятия;

11. „дялово участие“ означава дялово участие по смисъла на член 17, първо изречение от Четвърта Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (*13) или прякото или непрякото притежаване на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на дадено предприятие;

12. „група“ означава група предприятия, състояща се от предприятие майка, неговите дъщерни предприятия и лицата, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат дялово участие, или предприятия, свързани едно с друго по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, включително всички съответни подгрупи;

12а.

„контрол“ означава отношение между предприятие майка и дъщерно предприятие съгласно член 1 от Директива 83/349/ЕИО или подобно отношение между физическо или юридическо лице и предприятие;

13. „тесни връзки“ означава положение, при което две или повече физически или юридически лица са свързани чрез контрол или дялово участие, или случай в който две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице чрез отношение на контрол;

14. „финансов конгломерат“ означава група или подгрупа, в която регулирано образувание е начело на групата или подгрупата, или поне едно от дъщерните предприятия в тази група или подгрупа е регулирано образувание, и която отговаря на следните условия:

а) когато начело на групата или подгрупата има регулирано образувание:

i) това образувание е предприятие — майка на предприятие от финансовия сектор, или лице, което притежава дялово участие в предприятие от финансовия сектор, или лице, свързано с предприятие от финансовия сектор посредством отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

ii) поне едно от лицата в групата или подгрупата е от застрахователния сектор и поне едно е от банковия сектор или сектора на инвестиционните услуги; и

iii)

както консолидираните или агрегираните дейности на лицата в групата или подгрупата от застрахователния сектор, така и консолидираните или агрегираните дейности на лицата от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги са съществени по смисъла на член 3, параграфи 2 или 3 от настоящата директива; или

б) когато начело на групата или подгрупата няма регулирано образувание:

i) дейностите на групата или подгрупата се извършват главно във финансовия сектор по смисъла на член 3, параграф 1 от настоящата директива;

ii) поне едно от лицата в групата или подгрупата е от застрахователния сектор и поне едно е от банковия сектор или сектора на инвестиционните услуги; и

iii)

както консолидираните или агрегираните дейности на лицата в групата или подгрупата от застрахователния сектор, така и консолидираните или агрегираните дейности на лицата от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги са съществени по смисъла на член 3, параграфи 2 или 3 от настоящата директива;

15. „смесено финансово холдингово дружество“ означава предприятие майка, което не е регулирано образувание и което заедно с дъщерните си предприятия, поне едно от които е регулирано образувание със седалище в Съюза, и други лица формира финансов конгломерат;

16. „компетентни органи“ означава националните органи на държавите-членки, които са оправомощени със законов или подзаконов нормативен акт да упражняват надзор върху кредитните институции или застрахователните предприятия, или презастрахователните предприятия, или инвестиционните посредници, или дружествата за управление на активи, или администраторите на фондове за алтернативни инвестиции, на индивидуална или групова основа;

17. „съответни компетентни органи“ са:

а) компетентните органи на държавите-членки, отговарящи за секторния надзор на групова основа върху всяко регулирано образувание във финансов конгломерат, по-специално върху крайното предприятие майка в даден сектор;

б) координаторът, определен в съответствие с член 10, ако е различен от органите по буква а);

в) в приложимите случаи — другите съответни компетентни органи според становището на органите по букви а) и б);

18. „вътрешногрупови сделки“ означава всички сделки, при които регулирани образувания от един финансов конгломерат зависят пряко или косвено от други предприятия от същата група или от друго физическо или юридическо лице, свързано с предприятията от тази група чрез тесни връзки, за изпълнението на задължение, независимо дали е договорно или не и дали е за плащане или не;

19. „концентрация на риска“ означава всички рискови експозиции с потенциална загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние като цяло на регулираните образувания във финансовия конгломерат, когато подобни експозиции се дължат на риск от контрагента/кредитен риск, инвестиционен риск, застрахователен риск, пазарен риск, други рискове или съчетание от тези рискове, или взаимодействие между тях.

До влизането в сила на всички регулаторни технически стандарти, приети в съответствие с член 21а, параграф 1, буква б), становището, посочено в точка 17, буква в) държи сметка по-специално за притежавания от регулираните образувания на финансовия конгломерат пазарен дял в други държави-членки, особено ако той надвишава 5 %, както и за значимостта в рамките на финансовия конгломерат на всяко регулирано образувание, установено в друга държава-членка.

2) Член 3 се изменя, както следва:

а) параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1.Счита се, че дейностите на една групировка се осъществяват главно във финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 14, буква б), подточка i), когато отношението между салдото на баланса на регламентираните и нерегулираните образувания от финансовия сектор на групировка като цяло и салдото на баланса на групировката надхвърля 40 %.

2.Дейностите от различните финансови сектори се считат за съществени по смисъла на член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), за всеки финансов сектор, когато средната стойност на съотношението между салдото на баланса на съответния финансов сектор и салдото на баланса на структурите от финансовия сектор на групировката и на съотношението между изискванията за платежоспособност на същия финансов сектор и общото изискване за платежоспособност на структурите от финансовия сектор на групировката надхвърля 10 %.

За целите на настоящата директива, най-незначителният финансов сектор в рамките на един финансов конгломерат е този, който има най-ниската средна стойност, а най-големият финансов сектор в рамките на един финансов конгломерат е този, който има най-високата средна стойност. За изчисляването на средната стойност и за да се определи кой е най-незначителният финансов сектор и кой е най-значителният, се присъединяват банковият сектор и секторът на инвестиционните услуги.

Дружествата за управление на активи се прибавят към сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.

Администраторите на фондове за алтернативни инвестиции се прибавят към сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.

3.Междусекторните дейности също се смятат за съществени по смисъла на член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), ако балансовото число на най-малкия финансов сектор в групата надвишава 6 милиарда евро.

Ако групата не достигне прага, посочен в параграф 2 от настоящия член, съответните компетентни органи могат да решат по общо съгласие да не разглеждат групата като финансов конгломерат. Те могат също да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8 или 9, ако считат, че включването на групата в обхвата на настоящата директива или прилагането на такива разпоредби не е необходимо или би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.

За решенията, взети съгласно настоящия параграф, се изпраща уведомление на другите компетентни органи, като, освен при извънредни обстоятелства, решенията се оповестяват публично от компетентните органи.

3а.Ако групата достигне прага, посочен в параграф 2 от настоящия член, но най-малкият сектор не надвишава 6 милиарда евро, съответните компетентни органи могат да решат по общо съгласие да не разглеждат групата като финансов конгломерат. Те могат също да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8 или 9, ако смятат, че включването на групата в обхвата на настоящата директива или прилагането на такива разпоредби не е необходимо или би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.

За решенията, взети съгласно настоящия параграф, се изпраща уведомление на другите компетентни органи, като, освен когато са налице извънредни обстоятелства, решенията се оповестяват публично от компетентните органи.“;

б) параграф 4 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следното:

„а) да изключат дадено образувание от изчисляването на съотношенията в случаите, посочени в член 6, параграф 5, освен в случаите, когато образуванието е преместено от държава-членка в трета държава и съществуват доказателства, че образуванието е променило своето местоположение с цел избягване на регулиране.“;

ii) добавя се следната буква:

„в) да изключат едно или повече дялови участия в по-малкия сектор, ако тези дялови участия са решаващи за определянето на даден финансов конгломерат, но взети заедно, представляват незначителен интерес от гледна точка на целите на допълнителния надзор.“;

в) параграф 5 се заменя със следното:

„5.За прилагането на параграфи 1 и 2 съответните компетентни органи могат, при изключителни случаи и по общо съгласие, да заменят критерия, основан на балансовото число, с един или повече от следните параметри или да добавят един или повече от тези параметри, ако преценят, че тези параметри са особено значими за целите на допълнителния надзор по силата на настоящата директива: структура на доходите, задбалансови дейности, обща стойност на управлявани активи.“;

г) добавят се следните параграфи:

„8.Европейският надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*14), (ЕБО), Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*15) („ЕОЗППО“), Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (*16) (ЕОЦКП), (наричани по-долу с общото съкращение „ЕНО“) издават, чрез Съвместния комитет на ЕНО („Съвместен комитет“), общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с прилагането на параграфи 2, 3, 3а, 4 и 5 от настоящия член.

9.Компетентните органи преоценяват на годишна база изключенията при упражняването на допълнителния надзор и преразглеждат количествените показатели, посочени в настоящия член, и оценките, основаващи се на анализ на риска, които се прилагат по отношение на финансовите групи.

3) Член 4 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 втора алинея се заменя със следния текст:

„За тази цел:

— компетентните органи, които са лицензирали регулирани образувания в групата, си сътрудничат тясно,

— ако компетентен орган прецени, че регулирано образувание, лицензирано от този компетентен орган, е част от група, която може да бъде финансов конгломерат, който обаче все още не е бил определен в съответствие с настоящата директива, този компетентен орган съобщава становището си на другите заинтересовани компетентни органи и на Съвместния комитет.“;

б) в параграф 2 втора алинея се заменя със следния текст:

„Координаторът уведомява за това също и компетентните органи, които са лицензирали регулираните образувания в групата, компетентните органи на държавата-членка, в която е главното управление на смесеното финансово холдингово дружество и Съвместния комитет.“;

в) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Съвместният комитет публикува и актуализира на своята интернет страница списък на определените в съответствие с член 2, параграф 14 финансови конгломерати. Тази информация е достъпна чрез електронна препратка на всяка от интернет страниците на ЕНО.

Наименованието на всяко регулирано образувание, посочено в член 1, което е част от финансов конгломерат, се включва в списък, който Съвместният комитет публикува и актуализира на своята интернет страница.“

4) Член 5 се изменя, както следва:

а) в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б) всяко регулирано образувание, чието предприятие майка е смесено финансово холдингово дружество, чието седалище е в Съюза;“

б) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Всяко регулирано образувание, което не подлежи на допълнителния надзор съгласно параграф 2, чието предприятие майка е регулирано образувание или смесено финансово холдингово дружество, чието главно управление се намира в трета държава, подлежи на допълнителния надзор на ниво на финансовия конгломерат в степента и при условията, определени в член 18.“;

в) в параграф 4 втората алинея се заменя със следното:

„За да се прилага този допълнителен надзор, поне едното от регулираните образувания трябва да бъде регулирано образувание от категорията на посочените в член 1 и условията, изложени в член 2, параграф 14, буква а), подточка ii) или параграф 14, буква б), подточка ii) и член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), трябва да бъдат спазени. Съответните компетентни органи взимат решението си, като се съобразяват с целите на допълнителния надзор, така както са определени в настоящата директива.“

5) В член 6 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.За изчисляването на изискванията по отношение на капиталовата адекватност, посочени в параграф 2, първа алинея, посочените по-долу лица се включват в обхвата на допълнителния надзор по начина и в степента, определени в приложение I:

а) кредитна институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги;

б) застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество;

в) инвестиционен посредник;

г) смесено финансово холдингово дружество.

4.Когато се изчисляват изискванията за допълнителната капиталова адекватност на финансов конгломерат чрез прилагане на метод 1 (счетоводна консолидация) по приложение I към настоящата директива, собствените средства и изискванията за платежоспособност на лицата в групата се изчисляват, като се прилагат съответните секторни правила за формата и обхвата на консолидацията, установени по-конкретно в членове 133 и 134 от Директива 2006/48/ЕО и член 221 от Директива 2009/138/ЕО.

Когато се прилага метод 2 (приспадане и агрегиране) по приложение I, при изчислението се отчита делът от записания капитал, притежаван пряко или косвено от предприятието майка, или на предприятието, което има дялово участие в друго предприятие от групата.“

6) Член 7 се изменя, както следва:

а) параграф 3 се заменя със следното:

„3.В очакване на по-нататъшна координация на законодателството на Съюза, държавите-членки могат да определят количествени граници, да позволят техните компетентни органи да определят количествени граници за всяка концентрация на риска на ниво на финансовия конгломерат, или да вземат други надзорни мерки, даващи възможност да се постигнат целите на допълнителния надзор.“;

б) добавя се следният параграф:

„5.ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху концентрацията на риск по параграфи 1—4 от настоящия член. За да се избегне дублиране, насоките осигуряват прилагането на надзорните средства, предвидени в настоящия член, да е съобразено с прилагането на членове 106—118 от Директива 2006/48/ЕО и на член 244 от Директива 2009/138/ЕО. Органите издават специални общи насоки за прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.“

7) Член 8 се изменя, както следва:

а) параграф 3 се заменя със следното:

„3.В очакване на последващо координиране на законодателството на Съюза, държавите-членки могат да определят количествени граници и качествени изисквания, да позволят на техните компетентни органи да определят количествени граници или качествени изисквания по отношение на вътрешногруповите сделки на регулираните образувания в рамките на един финансов конгломерат, или да вземат други надзорни мерки, даващи възможност да се постигнат целите на допълнителния надзор.“;

б) добавя се следният параграф:

„5.ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху вътрешногруповите сделки по параграфи 1—4 от настоящия член. За да се избегне дублиране, насоките осигуряват прилагането на надзорните средства, предвидени в настоящия член, да е съобразено с прилагането на член 245 от Директива 2009/138/ЕО. Органите издават специални общи насоки за прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.“

8) Член 9 се изменя, както следва:

а) параграф 4 се заменя със следното:

„4.Държавите-членки следят за това, всички предприятия, подлежащи на допълнителен надзор по силата на член 5, да имат подходящи механизми за вътрешен контрол, които да осигуряват получаването на всички данни и информация, които биха могли да се окажат от значение за целите на допълнителния надзор.

Държавите-членки изискват от регулираните образувания, на равнището на финансовия конгломерат, редовно да предоставят на съответния компетентен орган подробни сведения относно правната им структура и управленската и организационната им структура, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове.

Държавите-членки изискват от регулираните образувания да оповестяват публично на годишна основа, на равнището на финансовия конгломерат, или пълно описание на правната им структура и управленската и организационната им структура, или като се позовават на еквивалентна информация.“;

б) добавя се следният параграф:

„6.Компетентните органи хармонизират упражняването на допълнителния надзор върху механизмите за вътрешен контрол и процедурите за управление на риска по настоящия член и процедурите за надзорен преглед по член 124 от Директива 2006/48/ЕО и член 248 от Директива 2009/138/ЕО. За тази цел ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху механизмите за вътрешен контрол и процедурите за управление на риска по настоящия член, както и осигуряване на съответствие с процедурите за надзорен преглед по член 124 от Директива 2006/48/ЕО и член 248 от Директива 2009/138/ЕО. Те издават специални общи насоки за прилагането на настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.“

9) Създава се следният член:

1.Държавите-членки може да изискват от координатора да осигури целесъобразно и редовно стрес тестване на финансовите конгломерати. Те изискват от съответните компетентни органи да си сътрудничат в пълна степен с координатора.

2.За целите на стрес тестването в целия Съюз, ЕНО може чрез Съвместния комитет и в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаването на Европейски съвет за системен риск (*17), да разработва допълнителни параметри, които отразяват специфичните рискове, свързани с финансовите конгломерати, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010. Координаторът съобщава резултатите от стрес тестването на Съвместния комитет.

10) Член 10, параграф 2, буква б) се изменя, както следва:

а) в подточка ii) първата алинея се заменя със следното:

„ii)

когато предприятието майка на няколко регулирани образувания със седалище в Съюза е едно и също смесено финансово холдингово дружество и когато една от тези структури е била лицензирана в държавата-членка, в която е седалището на смесеното финансово холдингово дружество, ролята на координатора се изпълнява от компетентния орган на държавата-членка, която е лицензирала регулираното образувание.“;

б) подточка iii) се заменя със следното:

„iii)

когато предприятието майка на няколко регулирани образувания със седалище в Съюза е едно и също смесено финансово холдингово дружество, без обаче което и да е от тези образувания да е било лицензирано в държавата-членка, където се намира седалището на това смесено финансово холдингово дружество, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган, лицензирал регулираното образувание, което е обявило най-високо балансово число в най-значимия финансов сектор;“.

11) Член 11 се изменя, както следва:

а) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Без да се засяга предвидената в законодателните актове на Съюза възможност да бъдат делегирани конкретни правомощия и отговорности във връзка с надзора, наличието на координатор, натоварен със задачи, специфични за допълнителния надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, не променя задачите и отговорностите на компетентните органи, предвидени в секторните правила.“;

б) добавят се следният параграф:

„4.Изискваното по настоящия раздел сътрудничество и упражняването на функциите по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член и по член 12 и, при спазване на изискванията за поверителност и на законодателството на Съюза, подходящата координация и сътрудничество по целесъобразност със съответните надзорни органи от трети държави се осъществяват посредством колегиите, създадени съгласно член 131а от Директива 2006/48/ЕО или член 248, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.

Споразуменията за координация, посочени в параграф 1, втора алинея, са отразени поотделно в писмените споразумения за координация, въведени съгласно член 131 от Директива 2006/48/ЕО или член 248 от Директива 2009/138/ЕО. В качеството си на председател на дадена колегия, създаден съгласно член 131а от Директива 2006/48/ЕО или член 248, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, координаторът решава кои други компетентни органи ще участват в заседание или дейност на тази колегия.“

12) В член 12, параграф 1, втора алинея, буква а) се заменя със следното:

„а) определение на правната структура и управленската и организационната структура на групата, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове, принадлежащи към финансовия конгломерат, притежателите на квалифицирано участие на равнище крайно предприятие майка, както и на компетентните органи на регулираните образувания в групата;“.

13) В член 12а се добавя следният параграф:

„3.Координаторите предоставят на Съвместния комитет информацията, предвидена в член 9, параграф 4 и член 12, параграф 1, втора алинея, буква а). Съвместният комитет предоставя на разположение на компетентните органи информация относно правната структура и управленските и организационни структури на финансовите конгломерати.“

14) Вмъква се следният член:

1.ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, общи насоки относно начините, по които компетентният орган трябва да извършва оценките, основаващи се на анализ на риска, по отношение на финансови конгломерати. В частност тези насоки гарантират, че оценките, основаващи се на анализ на риска, включват целесъобразни инструменти с цел да се извърши оценка на груповите рискове, на които са изложени финансовите конгломерати.

2.ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи разработване на надзорните практики, позволяващи допълнителен надзор върху смесените финансови холдингови дружества, с цел да допълнят по подходящ начин надзора на групова основа съгласно Директива 98/78/ЕО и Директива 2009/138/ЕО или, по целесъобразност, надзора на консолидирана основа съгласно Директива 2006/48/ЕО. Тези насоки позволяват в надзора да бъдат включени всички съответни рискове, като премахват възможните припокривания в надзорен и пруденциален аспект.“

15) Член 18 се изменя, както следва:

а) заглавието се заменя със следното:

б) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Компетентните органи могат да прилагат други методи, осигуряващи подходящ допълнителен надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат. Тези методи се одобряват от координатора след консултации с другите съответни компетентни органи. Компетентните органи могат по-специално да изискват учредяването на смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза и да прилагат настоящата директива по отношение на регулираните образувания от финансовия конгломерат, начело на който е посоченото холдингово дружество. Компетентните органи гарантират, че тези методи водят до постигане на целите на допълнителния надзор съгласно настоящата директива и уведомяват другите заинтересовани компетентни органи и Комисията.“

16) Член 19 се заменя със следното:

Член 39, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО, член 10а от Директива 98/78/ЕО и член 264 от Директива 2009/138/ЕО се прилагат mutatis mutandis за сключването на споразумения с една или повече трети държави относно начините за упражняване на допълнителен надзор върху регулираните образувания във финансов конгломерат.“

17) Заглавието на глава III се заменя със следното:

„ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ“.

18) Член 20 се заменя със следното:

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21в относно техническите изменения, които следва да се направят в настоящата директива, в следните области:

а) по-точно формулиране на определенията, посочени в член 2, за да се отчита при прилагането на настоящата директива развитието на финансовите пазари;

б) съобразяване на терминологията и на формулировките на определенията в настоящата директива с тези на по-късни актове на Съюза, отнасящи се до регулираните образувания и други свързани с тях области;

в) по-точно определяне на методите за изчисляване, описани в приложение I, за да се отчита развитието на финансовите пазари и пруденциалните техники.

Тези мерки не включват предмета на правомощието, делегирано и възложено на Комисията по отношение на въпросите, посочени в член 21а.“

19) В член 21 параграфи 2, 3 и 5 се заличават.

20) Член 21а се изменя, както следва:

а) в параграф 1, първа алинея, се добавя следната буква:

„г) член 6, параграф 2 с цел да се осигури единен формат (с инструкции), да се определи честота, и по целесъобразност, дати на докладване.“;

б) вмъкват се следният параграф:

„1а.За да се гарантира последователното прилагане на членове 2, 7 и 8 и на приложение II, ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, проекти на регулаторни технически стандарти за по-точно формулиране на определенията, установени в член 2, и координиране на разпоредбите, приети съгласно членове 7 и 8 и съгласно приложение II.

Съвместният комитет представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2015 г.

На Комисията се предоставя правомощие да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.“;

в) добавя се следният параграф:

„3.В срок от две години след приемането на всякакви технически стандарти за изпълнение в съответствие с параграф 2, буква а), държавите-членки изискват единен формат и определят честота и дати на докладване относно изчисленията, посочени в настоящия член.“

21) В глава III се вмъкват следните членове:

ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общите насоки, посочени в член 3, параграф 8, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5, член 9, параграф 6, член 11, параграф 1, алинея трета, член 12б и член 21, параграф 4, в съответствие с процедурата, изложена в член 56 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Делегирането на правомощия, посочени в член 20, се предоставя на Комисията за период от четири години от 9 декември 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегираните правомощия се продължават с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопоставят на такова продължение не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3.Делегирането на правомощия, посочени в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не накърнява действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от три месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

22) В член 30 първа алинея се заменя със следното:

„Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят дружествата за управление на активи да попадат:

а) в обхвата на консолидирания надзор на кредитните институции и на инвестиционните посредници или в приложното поле на допълнителния надзор на застрахователните предприятия, принадлежащи към една застрахователна група;

б) когато групата е финансов конгломерат, в обхвата на допълнителния надзор по смисъла на настоящата директива; и

в) в процедурата по определяне в съответствие с член 3, параграф 2.“

23) Вмъква се следният член:

1.Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят за това, администраторите на фондове за алтернативни инвестиции да попадат:

а) в обхвата на консолидирания надзор върху кредитни институции и инвестиционни посредници или в обхвата на допълнителния надзор върху застрахователни предприятия в застрахователна група;

б) когато групата е финансов конгломерат, в обхвата на допълнителния надзор по смисъла на настоящата директива; както и

в) в процедурата по определяне в съответствие с член 3, параграф 2.

2.За целите на прилагането на параграф 1 държавите-членки определят или предоставят на компетентните си органи правомощието да решават съгласно кои секторни правила (банков сектор, застрахователен сектор или сектор на инвестиционните услуги) администраторите на фондове за алтернативни инвестиции са обхванати от консолидирания или допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква а). За целите на настоящия параграф съответните секторни правила относно формата и обхвата на включването на финансовите институции се прилагат mutatis mutandis за администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. За целите на допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква б), администраторът на фондове за алтернативни инвестиции се третира като част от сектора, в който е включен по силата на параграф 1, буква а).

Следователно за целите на настоящата директива, когато даден администратор на фондове за алтернативни инвестиции е част от финансов конгломерат, позоваването на регулирани образувания и на компетентни органи и съответни компетентни органи се разбира като позоваване, включващо съответно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции и компетентните органи, отговарящи за надзора върху администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis по отношение на групите, посочени в параграф 1, буква а).“

24) Приложение I се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.