Член 12

Право на равно третиране

1.Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата-членка, в която пребивават, по отношение на:

а) условията на труд, включващи възнаграждение и уволнение, както и здравословни и безопасни условия на работното място;

б) свободата на сдружаване, принадлежност и членство в организация, представляваща работници или работодатели или каквато и да е друга организация, чиито членове упражняват определена професионална дейност, включително по отношение на предоставяните от подобни организации обезщетения, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и обществената сигурност;

в) образованието и професионалното обучение;

г) признаването на дипломи, свидетелства и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;

д) клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент (ЕО) № 883/2004;

е) данъчните облекчения, доколкото се счита, че за целите на данъчното облагане работникът пребивава в съответната държава-членка;

ж) достъпа до стоки и услуги и доставката на стоки и услуги, предоставяни на обществеността, включително до процедурите за жилищно настаняване, предвидени в националното право, без да се засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право;

з) консултациите, предоставяни от службите по заетостта.

2.Държавите-членки могат да ограничат равното третиране:

а) съгласно параграф 1, буква в), като:

i) ограничат неговото прилагане до работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети и са регистрирани като безработни;

ii) изключат работниците от трети държави, които са приети на територията им в съответствие с Директива 2004/114/ЕО;

iii)

изключат стипендиите и заемите за обучение и издръжка или други безвъзмездни средства и заеми;

iv) установят специални предварителни изисквания, включително владеене на език и заплащане на такси за обучение, в съответствие с националното право, по отношение на достъпа до висше образование, образование след завършено средно образование и професионално обучение, което не е пряко свързано с конкретната трудова дейност;

б) като ограничат правата на работници от трети държави съгласно параграф 1, буква д), но не ограничават такива права за онези работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети за минимален срок от шест месеца и са регистрирани като безработни.

Освен това държавите-членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава-членка за срок до шест месеца, за граждани на трети държави, приети с цел обучение, и за граждани на трети държави, на които се разрешава да работят въз основа на виза;

в) съгласно параграф 1, буква е), по отношение на данъчните облекчения, като ограничат прилагането му до случаи, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на работник от трета държава, за които този работник подава заявление за облекчения, е на територията на съответната държава-членка;

г) съгласно параграф 1, буква ж), като:

i) ограничат прилагането му до работниците от трети държави, които са трудово заети;

ii) ограничат достъпа до жилищно настаняване.

3.Установеното в параграф 1 право на равно третиране не засяга правото на държавата-членка да отнеме или да откаже да поднови разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с настоящата директива, разрешение за пребиваване, издадено за цели, различни от работа, или друг вид разрешение за работа в държава-членка.

4.Работници от трети държави, които се преместват в трета държава, или преживелите лица на такива работници, пребиваващи в трета държава, чиито права произтичат от тези на работника, получават законоустановени пенсии във връзка със старост, инвалидност и смърт, които се основават на предишната заетост на тези работници и са придобити в съответствие със законодателството, посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави-членки, когато се преместват в трета държава.