Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „гражданин на трета държава“ означава лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС;
б) „работник от трета държава“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава-членка и който пребивава законно и му е разрешено да работи в рамките на възмездно правоотношение в тази държава-членка, в съответствие с националното право или практика;
в) „единно разрешение“ означава разрешение за пребиваване, издадено от органите на държава-членка, с което на гражданин на трета държава се разрешава да пребивава законно на нейна територия с цел работа;
г) „единна процедура за кандидатстване“ означава процедура, която на основата на единно заявление, подадено от гражданин на трета държава или от неговия работодател, за разрешение за пребиваване и за работа на територията на държава-членка води до издаване на решение по заявлението за единно разрешение.