Член 10
Основания за непризнаване на европейска заповед за защита
1.Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае европейска заповед за защита при следните обстоятелства:
а) европейската заповед за защита е непълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;
б) не са изпълнени изискванията, посочени в член 5;
в) мярката за защита се отнася до деяние, което не съставлява престъпление според правото на изпълняващата държава;
г) защитата произтича от изпълнението на наказание или мярка, които съгласно правото на изпълняващата държава са обхванати от амнистия, и е свързана с деяние или поведение, които попадат в рамките на нейната компетентност съгласно това право;
д) съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, се ползва с имунитет, което прави невъзможно приемането на мерки на основание на европейска заповед за защита;
е) наказателното преследване срещу лицето, създаващо опасност, за деяние или поведение, по отношение на което е била приета мярката за защита, е погасено по давност съгласно правото на изпълняващата държава, когато деянието или поведението попада в рамките на нейната компетентност съгласно националното право;
ж) признаването на европейската заповед за защита би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem;
з) съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, не може, поради възрастта му, да бъде подведено под наказателна отговорност за деянието или поведението, във връзка с което е била приета мярката за защита.
и) мярката за защита се отнася до престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло или в голяма или съществена част на нейна територия.
2.Когато компетентният орган на изпълняващата държава откаже да признае европейска заповед за защита на едно от посочените в параграф 1 основания, той:
а) информира издаващата държава и защитеното лице без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него;
б) когато е приложимо, информира защитеното лице за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за защита в съответствие с националното му право;
в) информира защитеното лице за всички приложими средства за правна защита срещу такова решение, които са предвидени в националното му право.