Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „Европейска заповед за защита“ означава решение, взето от съдебен или равностоен орган на държава-членка във връзка с мярка за защита, на основата на което съдебен или равностоен орган на друга държава-членка взема всяка подходяща мярка или мерки според националното си право, за да продължи защитата на защитеното лице.

2. „Мярка за защита“ означава решение по наказателни дела, прието в издаващата държава в съответствие с нейното национално право и процедури, с което една или повече от забраните или ограниченията, посочени в член 5, се налагат на лице, създаващо опасност, за защита на защитено лице от престъпно деяние, което може да постави в опасност неговия живот, физическа или психическа неприкосновеност, достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност.

3. „Защитено лице“ означава физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за защита, приета от издаващата държава.

4. „Лице, създаващо опасност“ означава физическо лице, на което са наложени една или повече от забраните или ограниченията, посочени в член 5.

5. „Издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е приета мярка за защита, която представлява основанието за издаване на европейска заповед за защита.

6. „Изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която е изпратена европейска заповед за защита с оглед на нейното признаване.

7. „Държава на надзор“ означава държавата-членка, на която е прехвърлено съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР.