Член 11

Ограничаване на правото на достъп и на правото на вземане и оставяне на пътници

1. Държавите членки могат да ограничават предвиденото в член 10, параграф 2 право на достъп до пътнически услуги между дадено място на заминаване и дадено местоназначение, когато един или повече договори за обществени услуги обхващат същия или алтернативен маршрут, ако упражняването на това право би нарушило икономическото равновесие на въпросния договор или договори за обществени услуги.

2. За да се определи дали икономическото равновесие на даден договор за обществени услуги би било нарушено, съответният(съответните) регулаторен(ни) орган(и), посочен(и) в член 55, извършва(т) обективен икономически анализ и основава(т) решението си на предварително определени критерии. Те определят това след отправено искане от някой от следните субекти, представено в срок от един месец след получаване на информацията относно планираната услуга за превоз на пътници, посочена в член 38, параграф 4:

а) компетентния орган или компетентните органи, които са възложили договора за обществени услуги;

б) всеки друг заинтересован компетентен орган, който има право да ограничи достъпа съгласно настоящия член;

в) управителя на инфраструктура;

г) железопътното предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги.

Компетентните органи и железопътните предприятия, които предоставят обществените услуги, представят на съответния регулаторен орган или органи информацията, която по разумна преценка е необходима за вземането на решение. Регулаторният орган се запознава с представената от тези заинтересовани страни информация и по целесъобразност изисква съответната информация и започва консултации с всички релевантни заинтересовани страни в срок от един месец от получаването на искането. Регулаторният орган се консултира с всички заинтересовани лица, ако е целесъобразно, и уведомява заинтересованите лица за своето мотивирано решение в рамките на предварително определен разумен срок, но във всички случаи не по-късно от шест седмици от получаване на цялата необходима информация.

3. Регулаторният орган излага мотивите за своето решение и условията, при които може да бъде поискано преразглеждане на решението, в срок от един месец след обявяването му от един от следните субекти:

а) съответния компетентен орган или компетентни органи;

б) управителя на инфраструктура;

в) железопътното предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги;

г) железопътното предприятие, което иска достъп.

Когато регулаторен орган реши, че икономическото равновесие на договор за обществени услуги би било нарушено от планираната услуга за превоз на пътници, посочена в член 38, параграф 4, той посочва възможни промени в тази услуга, които ще гарантират изпълнението на условията по член 10, параграф 2 за предоставяне на право на достъп.

4. Въз основа на опита на регулаторните органи, компетентните органи и железопътните предприятия, както и на дейността на мрежата, посочена в член 57, параграф 1, Комисията приема 16 декември 2016 мерки за подробно определяне на процедурата и критериите, които трябва да бъдат спазвани при прилагането на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 62, параграф 3.

Въз основа на опита на регулаторните органи, компетентните органи и железопътните предприятия, както и на дейността на мрежата, посочена в член 57, параграф 1, Комисията приема до 16 декември 2018 г. актове за изпълнение за подробно определяне на процедурата и критериите, които трябва да бъдат спазвани при прилагането на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член по отношение на вътрешните услуги за превоз на пътници. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 62, параграф 3.

5. Държавите членки могат също да ограничат правото на достъп до железопътната инфраструктура за целите на предоставянето на вътрешни услуги за превоз на пътници между дадено място на заминаване и дадено местоназначение в рамките на една и съща държава членка, когато:

а) изключителното право за превоз на пътници между тези гари е предоставено съгласно договор за обществена услуга, възложен преди 16 юни 2015 г.; или

б) до 25 декември 2018 г. въз основа на справедлива конкурентна тръжна процедура е предоставено допълнително право/разрешение за предоставяне на търговски услуги за превоз на пътници между тези гари в конкуренция с друг оператор;

и операторите не получават компенсация за предоставянето на тези услуги.

Това ограничение може да продължи да се прилага в рамките на по-краткия от двата срока — първоначалния срок на договора или разрешението, или до 25 декември 2026 г..

6. Държавите-членки гарантират, че посочените в параграфи 1, 2, 3 и 5 решения подлежат на съдебен контрол.