Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО текст от значение за ЕИП

Препратки към всички разпоредби

Съображения

(1) В Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (2) и в Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (3) неколкократно бяха внасяни съществени изменения. Много от разпоредбите на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО са приложими както за кредитните институции, така и за инвестиционните посредници. За по-голяма яснота и за да се осигури последователното прилагане на тези разпоредби, те следва да бъдат обединени в нови законодателни актове, които да са приложими както за кредитните институции, така и за инвестиционните посредници, а именно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. (4). Разпоредбите в приложенията към Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО следва да бъдат обединени в постановителната част на настоящата директива и посочения регламент, за по-голяма достъпност.
(2) Настоящата директива следва, наред с останалото, да съдържа разпоредби относно лицензирането на дейността, придобиването на квалифицирано дялово участие, упражняването на свободата на установяване и на свободата на предоставяне на услуги, правомощията в това отношение на надзорните органи на държавите членки по произход и на приемащите държави членки, както и разпоредби, уреждащи въпросите за началния капитал и надзорния преглед на кредитните институции и инвестиционните посредници. Основната цел и предмет на настоящата директива е съгласуването на националните разпоредби относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и инвестиционните посредници, редът и условията на управлението им и тяхната надзорна рамка. Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО съдържат също пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници. Тези изисквания следва да бъдат предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, който установява единни и пряко приложими пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, тъй като тези изисквания са тясно свързани с функционирането на финансовите пазари по отношение на редица активи, държани от кредитните институции и инвестиционните посредници. Настоящата директива следва да се чете заедно с Регламент (ЕС) № 575/2013 и заедно с него следва да образуват правната рамка, уреждаща банковите дейности, надзорната рамка и пруденциалните правила за кредитните институции и инвестиционните посредници.
(3) Общите пруденциални изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 се допълват от индивидуални правила, които се определят от компетентните органи в резултат от текущия надзорен преглед от тяхна страна на всяка отделна кредитна институция и инвестиционен посредник. В настоящата директива, наред с останалото, следва да бъде определен диапазонът от тези надзорни правила и компетентните органи следва да могат по собствена преценка да решават кои правила да бъдат приложени. Що се отнася до такива индивидуални правила във връзка с ликвидността, компетентните органи следва, наред с останалото, да отчитат принципите, предвидени в Насоките за разпределение на разходите и ползите, свързани с ликвидността от 27 октомври 2010 г. на Комитета на европейските банкови надзорници.
(4) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (5) позволява на инвестиционни посредници, които са получили лиценз от компетентните органи на своята държава членка по произход и върху които се осъществява надзор от същите тези органи, свободно да установяват клонове и да предоставят услуги в други държави членки. Посочената директива съответно предвижда координиране на правилата, уреждащи лицензирането и извършването на дейност от страна на инвестиционните посредници. Тя обаче не установява размера на началния капитал за такива дружества, нито обща рамка за наблюдение на поетите от тях рискове, поради което те следва да бъдат предвидени в настоящата директива.
(5) Настоящата директива следва да бъде основният инструмент за изграждането на вътрешния пазар от гледна точка на свободата на установяване и на свободата на предоставяне на финансови услуги в сферата на кредитните институции.
(6) Безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар изисква не само правни норми, но също така тясно и редовно сътрудничество и значително засилено сближаване на регулаторните и надзорните практики на компетентните органи на държавите членки.
(7) С Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6) беше създаде Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) ("ЕБО"). В настоящата директива следва да се отчетат ролята и функцията на ЕБО, определени в посочения регламент, както и процедурите, които трябва да се следват при възлагане на задачи на ЕБО.
(8) Предвид увеличения брой задачи, възложени на ЕБО с настоящата директива и с Регламент (ЕС) № 575/2013, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да осигурят наличието на подходящи човешки и финансови ресурси.
(9) Като първа стъпка към банков съюз единният надзорен механизъм (ЕНМ) следва да гарантира, че политиката на Съюза, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции, се прилага по съгласуван и ефективен начин, че единният наръчник за финансовите услуги се прилага по един и същи начин за кредитните институции във всички съответни държави членки и че тези кредитни институции подлежат на надзор по най-високи стандарти, който не е ограничен от други, непруденциални съображения. ЕНМ е основата за следващи стъпки към банков съюз. Този подход следва принципа, че всяко въвеждане на общи механизми за намеса в случай на криза следва да бъде предшествано от общ контрол за намаляване на необходимостта от използване на такива механизми за намеса. Европейският съвет отбеляза в заключенията си от 14 декември 2012 г., че „Комисията ще представи през 2013 г. предложение за единен оздравителен механизъм за държавите членки, участващи в ЕНМ, което да бъде разгледано от законодателните органи приоритетно с намерение да бъде прието по време на текущия парламентарен мандат“. За тази цел интеграцията на финансовата рамка би могла да бъде засилена по-нататък посредством създаването на единен механизъм за преструктуриране, включително целесъобразен и ефективен подпомагащ механизъм, за да се гарантира, че решенията за преструктуриране на банките се вземат бързо, безпристрастно и в интерес на всички засегнати лица.
(10) Възлагането на надзорни задачи на Европейската централна банка (ЕЦБ) за някои от държавите членки следва да бъде съобразено с рамката на Европейската система за финансов надзор, създадена през 2010 г., и с нейната основна цел за разработване на единен наръчник и засилване на сближаването на надзорните практики в Съюза като цяло. ЕЦБ следва да изпълнява задачите си в зависимост от и при спазване на съответното първично и вторично право на Съюза, решенията на Комисията в областта на държавните помощи, правилата за конкуренцията и контрола на сливанията и единния наръчник, приложим за всички държави членки. ЕБО отговаря за разработването на проекти за технически стандарти, както и насоки и препоръки за осигуряване на сближаването на надзорните практики и последователността на резултатите от надзора в рамките на Съюза. ЕЦБ не следва да изпълнява тези задачи, а следва да упражнява правомощията за приемане на регламенти в съответствие с член 132 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в съответствие с актовете, приети от Комисията въз основа на изработени от ЕБО проекти и на насоките и препоръките по член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
(11) Ролята на ЕБО за провеждане на правно обвързваща медиация е основен елемент за насърчаване на координацията, последователността при надзора и сближаването на надзорните практики. Медиацията на ЕБО може да започне по негова собствена инициатива, когато това е изрично предвидено, или по искане на един или повече компетентни органи, в случай на разногласие. Настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да разширят обхвата на случаите, при които ЕБО може да започва своята правно обвързваща медиация по своя инициатива с цел да се допринесе за последователността при надзорните практики. ЕБО не разполага с възможността да започва медиация по собствена инициатива по отношение на определянето на значимите клонове и определянето на пруденциалните изисквания по настоящата директива, които се отнасят до конкретна институция. Въпреки това с цел да се насърчи координацията и да се стимулират последователните надзорни практики в тези чувствителни области, компетентните органи следва да прибягват до медиацията на ЕБО на ранен етап от процеса в случай на разногласие. Тази ранна медиация на ЕБО следва да улесни уреждането на случаите на разногласие.
(12) Мерките за координиране на надзора върху кредитните институции следва да се прилагат спрямо всички кредитни институции, за да се защитят спестяванията и за да се създадат еднакви условия на конкуренция между тези кредитни институции. Следва обаче да се обърне необходимото внимание на обективните различия между техните учредителни актове и целите на всяка от тях, предвидени в националното законодателство.
(13) С цел гарантиране на добре функциониращ вътрешен пазар са необходими прозрачни, предвидими и хармонизирани надзорни практики и решения за осъществяване на дейността и управление на трансграничните групи от кредитни институции. Поради това ЕБО следва да засили хармонизирането на надзорните практики. Процедурите и решенията в областта на надзора следва да не пречат на функционирането на вътрешния пазар във връзка със свободното движение на капитала. Колегиите от надзорни органи следва да осигурят обща съгласувана работна програма, както и хармонизирани решения в областта на надзора. Сътрудничеството между компетентните органи на държавата членка по произход и приемащата държава членка следва да бъде укрепено чрез по-висока степен на прозрачност и обмен на информация.
(14) Следователно обхватът на мерките следва да бъде максимално широк и да включва всички институции, чиято дейност се състои от приемане на възстановими средства от населението, под формата на влогове или под други форми, като например постоянно емитиране на облигации и други подобни ценни книжа, и отпускане на кредити за собствена сметка. Следва да бъдат предвидени изключения по отношение на някои кредитни институции, спрямо които настоящата директива не се прилага. Настоящата директива не следва да засягат прилагането на националните закони, които предвиждат специални допълнителни лицензи, позволяващи на кредитните институции да извършват специфични дейности или да предприемат специфични видове операции.
(15) Уместно е да се извърши хармонизация, която да е необходима и достатъчна за осигуряване на взаимно признаване на лицензите и на системите за пруденциален надзор, така че да се даде възможност за издаване на един единствен лиценз, признат в целия Съюз, и за прилагане на принципа на пруденциален надзор от държавата членка по произход.
(16) Принципите на взаимно признаване и надзор от държавата членка по произход налагат изискването компетентните органи на държавите членки да отказват или да отнемат лиценза, когато фактори като съдържанието на планa за дейността, географското разпределение на дейностите или реално извършваната дейност показват ясно, че кредитната институция е избрала правната система на дадена държава членка с цел да заобиколи по-строгите стандарти в сила в друга държава членка, на чиято територия осъществява или възнамерява да осъществява по-голямата част от своята дейност. Когато няма ясни признаци за това, но по-голямата част от общите активи на субектите в рамките на дадена банкова група се намират в друга държава членка, чиито компетентни органи отговарят за извършване на надзора на консолидирана основа, отговорността за осъществяване на надзора на консолидирана основа следва да се променя само със съгласието на тези компетентни органи.
(17) Компетентните органи не следва да издават лиценз или да удължават срока на лиценза на кредитна институция, когато има вероятност да бъдат възпрепятствани да упражняват ефективно надзорните си функции поради тесните връзки между дадената институция и други физически или юридически лица. Вече лицензираните кредитни институции също следва да дадат удовлетворителен отговор на компетентните органи относно подобни тесни връзки.
(18) Позоваването на ефективното упражняване от надзорните органи на надзорните им функции включва надзора на консолидирана основа, който следва да се упражнява върху дадена кредитна институция или инвестиционен посредник, когато това е предвидено в правото на Съюза. В такива случаи органите, приемащи заявленията за издаване на лиценз, следва да могат да идентифицират органите, които са компетентни да упражняват надзор на консолидирана основа върху тази кредитна институция или инвестиционен посредник.
(19) На кредитните институции, лицензирани в техните държави членки по произход, следва да се разреши да извършват на цялата територия на Съюза всяка или всички дейности, посочени в списъка на дейностите, предмет на взаимно признаване, посредством създаване на клонове или предоставяне на услуги.
(20) Подходящо е принципът на взаимно признаване да се разшири, така че да обхване посочените дейности, когато те се извършват от финансови институции — дъщерни предприятия на кредитни институции, при условие че тези дъщерни предприятия са обхванати от надзора на консолидирана основа, упражняван върху предприятието майка, и отговарят на строго определени условия.
(21) Във връзка с упражняването на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, приемащата държава членка следва да може да изисква спазване на определени разпоредби от своите национални законови или подзаконови актове от страна на субектите, които не са лицензирани да извършват дейност като кредитни институции в своите държави членки по произход, както и по отношение на дейностите, които не са изброени в списъка на дейностите, предмет на взаимно признаване, при условие че, от една страна, тези разпоредби досега не са предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, съвместими са със законодателството на Съюза и имат за цел да защитават общото благо и че, от друга страна, тези субекти или тези дейности не са предмет на регулиране от страна на еквивалентни норми от законовите или подзаконови актове на техните държави членки по произход.
(22) Наред с прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013, който установява пряко приложими пруденциални изисквания по отношение на кредитните институции или инвестиционните посредници, държавите членки следва да гарантират, че не съществуват пречки за извършване на дейности, предмет на взаимно признаване, по същия начин, както в държавата членка по произход, доколкото тези дейности не противоречат на правните разпоредби, защитаващи общото благо в приемащата държава членка.
(23) Нормите, които регулират клоновете на кредитни институции, чиито главни управления се намират в трети държави, следва да бъдат аналогични във всички държави членки. Важно е да се предвиди, че посочените норми не са по-благоприятни от нормите, приложими за клоновете на кредитни институции от друга държава членка. Съюзът следва да може да сключва споразумения с трети държави, предвиждащи прилагане на норми, които предоставят на тези клонове еднакво третиране на цялата му територия. Клонове на кредитни институции, лицензирани в трети държави, не следва да се ползват от свободата на предоставяне на услуги или от свободата на установяване в държави членки, различни от тези, в които са установени.
(24) Следва да се постигне споразумение между Съюза и трети държави, с оглед да се позволи практическото упражняване на надзор на консолидирана основа върху възможно най-широк географски район.
(25) Отговорността за надзора на консолидирана основа на финансовата стабилност на дадена кредитна институция и по-специално на нейната платежоспособност следва да се носи от държавата членка по произход. Надзорът върху банковите групи в Съюза следва да бъде предмет на тясно сътрудничество между компетентните органи на държавата членка по произход и приемащите държави членки.
(26) Компетентните органи на приемащите държави членки следва да разполагат с правомощието да извършват при конкретни случаи проверки и инспекции на място на дейността, извършвана от клоновете на институции на тяхна територия, и да изискват от даден клон данни за дейността му и за статистически, информационни или надзорни цели, когато приемащата държава членка смята, че данните са необходими по причини, свързани със стабилността на финансовата система.
(27) Компетентните органи на приемащите държави членки следва да получават информация за дейностите, извършвани на тяхна територия. Следва да бъдат предприети надзорни мерки от страна на компетентните органи на държавата членка по произход, освен ако компетентните органи на приемащата държава членка не трябва да вземат извънредни предпазни мерки.
(28) Безпрепятственото функциониране на вътрешния банков пазар изисква не само правни норми, но също така и тясно и постоянно сътрудничество и значително засилено сближаване на регулаторните и надзорните практики на компетентните органи на държавите членки. За тази цел проблемите, отнасящи се до отделни кредитни институции и до взаимния обмен на информация, следва да се разглеждат посредством ЕБО. Тази процедура за взаимен обмен на информация не следва да заменя двустранното сътрудничество. Компетентните органи на приемащата държава членка следва винаги да могат в спешни случаи да проверяват по своя собствена инициатива или по инициатива на компетентните органи на държавата членка по произход дали дейността на кредитна институция, установена на тяхна територия, е в съответствие с приложимите закони и с принципите на надеждни административни и счетоводни процедури и адекватен вътрешен контрол.
(29) Уместно е да се разреши обмен на информация между компетентните органи и властите или органите, които по силата на своите функции спомагат за укрепване на стабилността на финансовата система. За да се запази поверителният характер на предоставяната информация, списъкът на адресатите следва да бъде строго ограничен.
(30) Определен вид поведение, като например измама или търговията с вътрешна информация, може да засегне стабилността и интегритета на финансовата система. Необходимо е да се определят условията, при които се разрешава обмен на информация в такива случаи.
(31) Когато е постановено, че информация може да се разкрива само с изричното съгласие на компетентните органи, тези органи следва да могат да изискват спазване на строги условия, за да дадат съгласието си.
(32) Следва да бъде разрешен обмен на информация между компетентните органи и централните банки и други органи с подобни правомощия, в качеството им на органи, определящи монетарната политика, и — когато това е необходимо за целите на пруденциалния надзор, на превенцията и на преструктурирането на проблемни институции и при извънредни ситуации, ако е приложимо — други публични органи и звена от централната държавна администрация, които отговарят за изготвяне на законодателство в областта на надзора върху кредитните институции, финансовите институции, инвестиционните услуги и застрахователните дружества, както и публични органи, които отговарят за надзора върху платежните системи.
(33) С цел укрепване на пруденциалния надзор върху институциите и защита на клиентите на институциите, одиторите следва да бъдат задължени незабавно да докладват на компетентните органи, когато при изпълнението на техните задължения им станат известни факти, които биха могли да окажат сериозно въздействие върху финансовото състояние или върху административната и счетоводната организация на институцията. Поради същата причина държавите членки следва да предвидят това задължение да се прилага и във всички случаи, при които одиторът установи подобни факти при изпълнение на задълженията си в предприятие, имащо тесни връзки с институция. Задължението на одиторите да съобщават при необходимост на компетентните органи определени факти и решения относно дадена институция, които те откриват при изпълнението на задълженията си в нефинансово предприятие, само по себе си не следва да променя естеството на задачите им в това предприятие, нито начина, по който те следва да ги изпълняват в него.
(34) Настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 имат за цел да осигурят платежоспособността на институциите. Ако въпреки изискванията за платежоспособност настъпи криза, е необходимо да се гарантира, че институциите могат да бъдат контролирано преструктурирани в рамките на системата, като се ограничи отрицателното въздействие върху реалната икономика и се избегне необходимостта от намеса на данъкоплатците. За тази цел, в очакване на по-нататъшна координация на равнището на Съюза, ЕБО следва да оценява и координира инициативи, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010, относно планове за възстановяване и преструктуриране с оглед да се насърчава сближаването в тази област. Ето защо ЕБО следва да бъде напълно информиран предварително за организирането на заседания относно планове за възстановяване и преструктуриране и следва да има право да участва в тези заседания. Националните органи в някои държави членки вече са въвели задължения за институциите и органите да изготвят планове за възстановяване и преструктуриране. Поради това е целесъобразно от институциите да се изисква да си сътрудничат с органите в това отношение. ЕБО следва да бъде напълно информиран предварително за организирането на заседания относно планове за възстановяване и преструктуриране и да има право да участва в тези заседания. При изготвянето на план за възстановяване или преструктуриране ЕБО следва да дава своя принос и да участва активно в разработването и координирането на ефективни и последователни планове за възстановяване и преструктуриране в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010. Следва да се даде предимство на плановете, отнасящи се за институциите със системно значение.
(35) За да се гарантира спазването на задълженията, произтичащи от настоящата директива и от Регламент (ЕС) № 575/2013, от страна на институциите, на онези, които контролират ефективно дейността на институциите, и на членовете на ръководните органи на институциите и за да се гарантира сходно третиране в целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции и други административни мерки. Поради това, административните санкции и другите административни мерки, установени от държавите членки, следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на адресатите, критериите, които трябва да бъдат взети под внимание при тяхното прилагане, публикуването им, ключовите правомощия за налагане на санкции и размера на административните имуществени санкции.
(36) По-специално, компетентните органи следва да разполагат с правомощия да налагат административни имуществени санкции, които да са достатъчно високи, за да надхвърлят очакваните облаги и да бъдат с възпиращ характер, включително за по-големите институции и за тяхното ръководство.
(37) За да се гарантира последователно прилагане на административните санкции или другите административни мерки във всички държави членки, при определяне на вида на административните санкции или другите административни мерки и размера на имуществените административни санкции, от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че компетентните органи вземат предвид всички относими обстоятелства.
(38) За да се гарантира, че административните санкции имат възпиращ ефект, обикновено те следва да се публикуват, освен в някои точно определени случаи.
(39) За извършването на оценка на добрата репутация на директорите и членовете на даден ръководен орган се изисква ефикасна система за обмен на информация, като ЕБО — при спазване на изискванията за професионална тайна и защита на данните — следва да има право да поддържа централна база данни, съдържаща данни за административни санкции, включително свързаните с тях жалби, която ще бъде достъпна само за компетентните органи. Във всички случаи информацията относно постановените присъди по наказателни дела следва да се обменя в съответствие с Рамково решение 2009/315/ПВР (7) и Решение 2009/316/ПВР (8), както са транспонирани в националното право, както и с други относими разпоредби на националното право.
(40) За да установят евентуални нарушения на националните разпоредби, с които се транспонира настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване и да създадат ефективни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали за евентуални или действителни нарушения. Тези механизми не следва да засягат правото на защита на обвиняемите.
(41) Настоящата директива следва да предвиди административни санкции и други административни мерки, за да се гарантира възможно най-широк обхват за действията, прилагани след извършване на нарушение и се спомогне за предотвратяването на по-нататъшни нарушения, независимо дали те се квалифицират по националното право като административни санкции или като други административни мерки. Държавите членки следва да могат да предвидят допълнителни санкции към предвидените в настоящата директива, както и по-високи административни имуществени санкции от установените в нея.
(42) Настоящата директива не следва да засяга наказателноправните разпоредби на държавите членки.
(43) Държавите членки следва да гарантират, че кредитните институции и инвестиционните посредници разполагат с вътрешен капитал, който с оглед на рисковете, на които те са или могат да бъдат изложени, е адекватен по отношение на количеството, качеството и разпределението си. Съответно държавите членки следва да гарантират, че кредитните институции и инвестиционните посредници са въвели стратегии и процедури за оценка и поддържане на адекватността на вътрешния си капитал.
(44) На компетентните органи следва да бъде възложено да гарантират, че институциите разполагат с подходяща организация и адекватен собствен капитал, като се имат предвид рисковете, на които институциите са или могат да бъдат изложени.
(45) За да се гарантира, че институциите, които осъществяват дейност в няколко държави членки, не са непропорционално обременени в резултат от постоянните задължения от страна на компетентните органи на отделните държави членки за лицензиране и надзор, от съществено значение е да се засили значително сътрудничеството между компетентните органи. ЕБО следва да улеснява и укрепва това сътрудничество.
(46) За да се гарантира цялостна пазарна дисциплина в рамките на Съюза, е уместно компетентните органи да оповестяват информация за осъществяването на дейността на кредитните институции и инвестиционните посредници. Тази информация следва да бъде достатъчна, за да даде възможност за сравнение на подходите, възприети от различните компетентни органи на държавите членки, и да допълни изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, относно оповестяването на техническа информация от страна на институциите.
(47) Надзорът на консолидирана основа върху институциите има за цел защита на интересите на вложители и инвеститори в институциите и осигуряване на стабилността на финансовата система. Следователно за да бъде ефективен, надзорът на консолидирана основа следва да се прилага спрямо всички банкови групи, включително и спрямо онези, чиито предприятия майки не са кредитни институции и инвестиционни посредници. Държавите членки следва да осигурят на компетентните органи необходимите правни инструменти, които да им позволят да упражняват такъв надзор.
(48) В случаите с групи, извършващи разнородни дейности, при които предприятията майки упражняват контрол най-малко над едно дъщернo предприятие, компетентните органи следва да имат възможност да оценят финансовото състояние на всяка кредитна институция или инвестиционен посредник в такава група. Компетентните органи следва да разполагат най-малко със средства за получаване от всички предприятия в дадената група на необходимата за изпълнение на функциите им информация. В случаите, когато групи от предприятия се занимават с набор от финансови дейности, между органите, отговарящи за надзора в различните финансови сектори, следва да се установи сътрудничество.
(49) Държавите членки следва да могат да откажат да издадат или да могат да отнемат лиценз на кредитна институция, когато преценят, че някои групови структури не са подходящи за извършване на банкови дейности, защото не е възможно върху тях да се упражнява ефективен надзор. В това отношение компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за осигуряване на стабилно и разумно управление на кредитните институции. За да се осигури устойчива и многообразна банкова култура в Съюза, която да обслужва предимно интересите на гражданите на Съюза, следва да се насърчават банковите дейности с малък мащаб, като например тези на кредитните съюзи и кооперативните банки.
(50) В правомощията на компетентните органи следва да бъдат отчетени по подходящ начин аспектите, свързани с целия Съюз. Поради това компетентните органи следва надлежно да отчитат въздействието на решенията си не само върху стабилността на финансовата система в своята държава членка, но и във всички останали засегнати държави членки. При спазване на разпоредбите на националното законодателство, този принцип следва да служи за насърчаване на финансовата стабилност в Съюза и не следва да създава за компетентните органи правно задължение за постигане на конкретен резултат.
(51) Финансовата криза показа връзките между банковия сектор и т.нар. „паралелен банков сектор“. Някои операции в паралелния банков сектор ефективно отделят рисковете от банковия сектор, и следователно избягват потенциални отрицателни последици за данъкоплатците и системно въздействие. Независимо от това, едно по-пълно разбиране на операциите в паралелния банков сектор и техните връзки с предприятията във финансовия сектор, и определянето на правила за осигуряване на прозрачност, намаляването на системния риск и премахването на всички неправилни практики, са необходима част от стабилността на финансовата система. Част от това може да се постигне чрез допълнително отчитане на институциите, но е необходимо и конкретно ново регулиране.
(52) По-голямата степен на прозрачност по отношение на дейността на институциите, и по-специално по отношение на генерираните печалби, платените данъци и получените субсидии, е от основно значение за възвръщане на доверието на гражданите на Съюза във финансовия сектор. Поради това задължителното отчитане в тази област може да се разглежда като важен елемент от корпоративната отговорност на институциите по отношение на заинтересованите страни и обществото.
(53) Слабостите в корпоративното управление в редица институции допринесоха за прекомерното и непредпазливо поемане на риск в банковия сектор, което доведе до несъстоятелност на отделни институции и до системни проблеми в държави членки и в целия свят. Твърде общите разпоредби относно управлението на институциите и незадължителният характер на значителна част от рамката за корпоративно управление, основаваща се най-вече на доброволни кодекси за поведение, не улесниха в достатъчна степен ефективното прилагане на добрите практики за корпоративно управление от страна на институциите. В някои случаи липсата на ефективен механизъм на взаимен контрол и възпиране в рамките на институциите доведе до липса на ефективно наблюдение и контрол върху вземането на управленски решения, което увеличи прилагането на краткосрочни и прекомерно рискови стратегии за управление. Неясната роля на компетентните органи при надзора върху системите за корпоративно управление на институциите не даде възможност за достатъчен надзор върху ефективността на вътрешните процедури на управление.
(54) За да се справят с потенциално пагубното въздействие на недобре изградените правила за корпоративно управление по отношение на разумното управление на риска, държавите членки следва да въведат принципи и стандарти за гарантиране на ефективен контрол от страна на ръководния орган, да насърчават култура на поемане на разумни рискове на всички нива в кредитните институции и инвестиционните посредници и да предоставят на компетентните органи правомощия да наблюдават адекватността на вътрешните правила за управление. Тези принципи и стандарти следва да се прилагат, като се отчитат характерът, мащабът и сложността на дейностите на институциите. Държавите членки следва да имат възможност да налагат допълнителни принципи и стандарти за корпоративно управление, наред с изискваните в настоящата директива.
(55) В държавите членки се използват различни структури за управление.В повечето случаи се използва едностепенна или двустепенна структура на корпоративното ръководство. Определенията, използвани в настоящата директива, са предназначени да обхванат всички съществуващи структури, без да се дава приоритет на която и да е конкретна структура. Определенията са чисто функционални и са предназначени за установяване на правила, имащи за цел да се постигне определен резултат, независимо от националното дружествено право, приложимо за дадена институция във всяка държава членка. Поради това определенията не следва да засягат общото разпределение на компетенциите съгласно националното дружествено право.
(56) Под ръководен орган следва да се разбира орган, който има изпълнителни и контролни функции. Компетенциите и структурата на ръководните органи се различават в отделните държави членки. В държави членки, в които ръководните органи имат едностепенна структура, един единствен съвет обикновено изпълнява управленски задачи и задачи за контрол. В държави членки с двустепенна система контролните функции се осъществяват от отделен надзорен съвет, който няма изпълнителни функции, а изпълнителната функция се поема от отделен управителен съвет, който отговаря за ежедневното управление на предприятието. Следователно на различните структури на ръководния орган са възложени отделни задачи.
(57) Ролята на членовете на ръководния орган в рамките на една институция, които нямат изпълнителни функции, следва да включва конструктивно оспорване на стратегията на институцията, като по този начин се допринася за нейното развитие, внимателно следене на работата на управлението по отношение на постигането на поставените цели, уверяване, че финансовата информация е точна и че финансовият контрол и системите за управление на риска са стабилни и оправдани, внимателно следене на разработването и прилагането на политиката за възнагражденията на институцията и предоставяне на обективни мнения по отношение на ресурсите, назначенията и правилата на поведение.
(58) За да осъществява ефективно наблюдение на управленските действия и решения, ръководният орган на дадена институция следва да отделя достатъчно време за изпълнение на функциите си и да може да разбира дейността на институцията, нейните основни рискови експозиции и последиците от дейността и стратегията ѝ по отношение на риска. Съвместяването на твърде голям брой директорски длъжности би попречило на член на ръководния орган да отдели достатъчно време за изпълнение на тази роля на наблюдение и контрол. Поради това е необходимо да се ограничи броят на директорските длъжности, които член на ръководния орган на дадена институция може да изпълнява едновременно в различни субекти. Въпреки това директорските длъжности в организации, които не преследват основно търговски цели, като организациите с нестопанска цел или благотворителните организации, не следва да се вземат предвид за целите на прилагането на такова ограничение.
(59) При назначаване на членове на ръководния орган, акционерите или членовете на дадена институция следва да вземат предвид дали кандидатите притежават необходимите знания, квалификация и умения, за да осигурят правилното и разумно управление на институцията. Тези принципи следва да бъдат упражнявани и да намерят израз в прозрачни и открити процедури за назначаване по отношение на членовете на ръководния орган.
(60) Липсата на наблюдение на управленските решения от страна на ръководните органи се дължи отчасти на „груповото мислене“. Това явление е, наред с други причини, причинено от недостатъчно в състава на ръководните органи. Следователно, за да се поощри независимото мнение и да се улесни конструктивната критика, ръководните органи на институциите следва да бъдат достатъчно разнообразни по отношение на възраст, пол, географски произход, образование и професионален опит, за да представят разнообразие от мнения и опит. Равнопоставеността между половете е от особена важност за осигуряването на адекватно представяне на населението. По-специално институциите, които не достигат прага за представителство на по-слабо представения пол, следва приоритетно да предприемат подходящи мерки. Представителството на служителите и работниците в ръководните органи би могло също да се разглежда като добър начин за насърчаване на многообразието чрез прибавянето на ключова гледна точка и реално познаване на вътрешното функциониране на институцията. По-разнообразните ръководни органи следва да наблюдават управлението по-ефективно и да допринесат за подобряването на наблюдението и контрола на риска и устойчивостта на институциите. Следователно, разнообразието следва да бъде един от критериите за състава на ръководните органи. Политиката на институциите за назначаването на персонал като цяло също следва да отразява аспекта на разнообразието. Така например тази политика следва да насърчава институциите да подбират кандидати от списъци с предварително подбрани кандидати от двата пола.
(61) За да се засили спазването на законовите разпоредби и корпоративното управление, държавите членки следва да създадат ефективни и надеждни механизми за насърчаване на подаването на сигнали до компетентните органи за потенциални или действителни нарушения на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013. Служители, които докладват за нарушения, извършени в рамките на собствените им институции, следва да бъдат напълно защитени.
(62) Политиките за възнагражденията, които стимулират склонността към прекомерно поемане на риск, могат да подкопаят разумното и ефективно управление на риска от страна на кредитните институции и инвестиционните посредници. Членовете на Г-20 поеха ангажимент за прилагане на Принципите на Съвета за финансова стабилност (СФС) относно разумни практики за възнагражденията и стандарти за прилагане, които третират потенциално вредното въздействие на лошо изградените структури, свързани с възнагражденията, върху разумното управление на риска и върху контролирането на склонността на отделни физически лица да поемат риск. Настоящата директива има за цел да приложи на равнището на Съюза международните принципи и стандарти, като въведе изричното задължение за кредитните институции и инвестиционните посредници да създават и поддържат политики и практики за възнагражденията, които да са в съответствие с ефективното управление на риска, по отношение на категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на кредитните институции и инвестиционните посредници.
(63) За да се гарантира, че институциите са въвели надеждни политики за възнагражденията, е уместно да се установят ясни принципи по отношение на управлението и структурата на политиката за възнагражденията. По-специално, политиката за възнагражденията следва да е съобразена със склонността към поемане на риск, ценностната система и дългосрочните интереси на кредитна институция или инвестиционен посредник. За тази цел оценката на зависещия от резултатите елемент на възнаграждението следва да се основава на резултати, получени в дългосрочен план, и да отчита текущите и бъдещите рискове, свързани с тези резултати.
(64) Когато се обмисля политиката на променливо възнаграждение следва да се прави разграничение между постоянно възнаграждение, което включва плащания, пропорционални редовни пенсионни вноски и доходи след пенсиониране(когато тези доходи не отчитат критерии, свързани с резултатите),, и променливо възнаграждение, което включва допълнителни пенсионни вноски или доходи, които са в зависимост от резултатите, или при извънредни обстоятелства, други договорни елементи, но не и тези, които съставляват част от стандартния пакет (като здравно осигуряване, заведения за грижи за децата или пропорционални редовни пенсионни вноски). Следва да се включат както парични, така и непарични придобивки.
(65) При всички случаи, за да се избегне прекомерно поемане на риск, следва да се определи максимално съотношение между постоянната и променливата част на общото възнаграждение. Уместно е да се предвиди известна роля за акционерите, собствениците или членовете на институциите в тази връзка. Държавите членки следва да могат да определят по-строги изисквания по отношение на връзката между постоянната и променливата част на общото възнаграждение. С цел насърчаване на използването на капиталови или дългови инструменти, които са платими при условията на разсрочване като елемент на променливото възнаграждение, държавите членки следва да имат възможността, в рамките на определени граници, да позволят на институциите да прилагат номинален дисконтов процент при изчисляването на стойността на тези инструменти за целите на прилагането на максималното съотношение. Държавите членки обаче не следва да бъдат задължени да предвидят такова улеснение и следва да могат да предвидят то да се прилага на по-нисък максимален процент от общия размер на променливото възнаграждение спрямо определения в настоящата директива. За целите на един хармонизиран и последователен подход, който да гарантира равнопоставеност в рамките на вътрешния пазар, ЕБО следва да предостави подходящи насоки относно приложимия номинален дисконтов процент, който да се използва.
(66) За да се гарантира, че определянето на политиката за възнагражденията е неразделна част от управлението на риска на институцията, ръководният орган следва да приеме и периодично да извършва преглед въведената политика за възнагражденията. Разпоредбите на настоящата директива относно възнагражденията следва да отразяват по пропорционален начин различията между отделните видове институции в зависимост от техния размер, вътрешна организация и естеството, мащаба и сложността на тяхната дейност. По-специално, не би било пропорционално да се изисква от определени видове инвестиционни посредници да спазват всички тези принципи.
(67) С цел защита и насърчаване на финансовата стабилност в рамките на Съюза и за да се справят с евентуалното избягване на изискванията, установени в настоящата директива, компетентните органи следва да осигурят спазването принципите и правилата относно възнаграждението за институциите на консолидирана основа, а именно на ниво група, предприятия майки и дъщерни предприятия, включително клоновете и дъщерните предприятия, установени в трети държави.
(68) Тъй като недобре обмислените политики за възнагражденията и схеми за стимулиране могат да увеличат в недопустима степен рисковете, на които са изложени кредитните институции и инвестиционните посредници, следва да се предприемат незабавни действия за преодоляване на това положение и ако е необходимо — да бъдат взети подходящи коригиращи мерки. Поради това е уместно да се гарантира, че компетентните органи разполагат с правомощия да налагат качествени или количествени мерки на съответните институции, които да имат за цел да отстранят установените по време на надзорния преглед проблеми по отношение на политиката за възнагражденията.
(69) Разпоредбите за възнагражденията не следва да засягат пълното упражняване на основните права, гарантирани в член 153, параграф 5 от ДФЕС, общите принципи на националното договорно и трудово право, правото на Съюза и националното право относно правата и участието на акционерите и общите задължения на ръководните органи на съответната институция, както и където е приложимо — правата на социалните партньори да сключват и прилагат колективни трудови договори в съответствие с националното право и практика.
(70) Капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск следва да се основават на външен кредитен рейтинг само доколкото е необходимо. При съществен кредитен риск, като цяло институциите следва да се стремят да прилагат подходи, основани на вътрешен рейтинг или вътрешни модели. Стандартизираните подходи, които разчитат на външен кредитен рейтинг, могат обаче да бъдат използвани там, където има по-малко съществен кредитен риск, какъвто обикновено е случаят с институциите с по-опростена дейност,с несъществените като обем класове експозиции, или когато използването на вътрешни подходи би било неоправдано бреме.
(71) Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО са един от основните стълбове, на които се основаваше предоверяването на външни кредитни рейтинги. Настоящата директива следва да вземе предвид заключенията на Г-20 и принципите на Съвета за финансова стабилност по отношение намаляването на зависимостта от външни кредитни рейтинги. Поради това институциите следва да бъдат насърчавани да предпочитат използването на вътрешен рейтинг пред външен кредитен рейтинг дори за целите на изчисляването на капиталовите изисквания.
(72) Следва да се намали предоверяването на външни кредитни рейтинги и постепенно да се премахнат автоматичните последици от тях. Поради това от институциите следва да изисква да въведат надеждни критерии за предоставяне на кредити, както и процеси за вземане на решения по кредити. Институциите следва да могат да използват външните кредитни рейтинги като един от няколкото фактора в този процес, но те не следва да се основават единствено или механично на външните тях.
(73) Признаването на агенция за кредитен рейтинг като агенция за външна кредитна оценка (АВКО) не следва да увеличава препятствията пред достъпа до пазара, който вече е доминиран от три компании. ЕБО, централните банки на държавите членки и ЕЦБ, без да улесняват процедурата или да занижават изискванията й, следва да предвидят признаването на повече агенции за кредитен рейтинг като АВКО, с цел отваряне на пазара за други компании.
(74) Предвид широкия набор от подходи, приемани от институциите, които използват подходи на вътрешно моделиране, е важно компетентните органи и ЕБО да имат ясна представа за обхвата на стойностите на рисково претеглените активи и капиталовите изисквания, които възникват за подобни експозиции при такива подходи. За тази цел от институциите следва да се изисква да предоставят на компетентните органи резултатите от вътрешните модели, прилагани към разработените от ЕБО сравнителни портфейли, които обхващат широк набор от експозиции. Въз основа на получената информация компетентните органи следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че приликите или разликите в резултатите за една и съща експозиция са оправдани от гледна точка на поетите рискове. В по-общ план компетентните органи и ЕБО следва да гарантират, че изборът между подход на вътрешно моделиране и стандартизиран подход не води до подценяване на капиталовите изисквания.Въпреки че изискванията за собствен капитал за операционен риск се разпределят по-трудно до нивото на отделните експозиции, поради което е целесъобразно да се изключи тази категория риск от сравнителния процес, компетентните органи следва да са в течение на развитието на подходите на вътрешно моделиране по отношение на операционния риск с цел наблюдение на набора от използвани практики и подобряване на надзорните подходи.
(75) Поощрява се развитието на кредитиране, основано на директни отношения, при което информацията, натрупаната при продължителни бизнес отношения с клиентите, се използва за постигане на по-добро качество на надлежната проверка и оценката на риска спрямо това при кредитирането, основано на чисто стандартизирана информация и на кредитни оценки.
(76) Що се отнася до надзора върху ликвидността, отговорност следва да носи държавата членка по произход от момента, в който започнат да се прилагат подробни критерии по отношение на изискванията за ликвидно покритие. Поради това е необходимо да се осъществи координация на надзора в тази област с цел към посочения момент да бъде въведен надзор от държавата членка по произход. За да се осигури ефективен надзор, компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка следва да продължат да си сътрудничат в сферата на ликвидността.
(77) Когато в дадена група ликвидните активи в една институция биха съответствали при стресови обстоятелства на нуждите от ликвидни средства на друг член на групата, компетентните органи следва да могат да освободят дадена институция от изискванията за ликвидно покритие, като вместо това да приложат тези изисквания на консолидирана основа.
(78) Мерките, взети съгласно настоящата директива, не следва да засягат мерките, взети в съответствие с Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (9). Надзорните мерки не следва да водят до дискриминация на кредиторите от различни държави членки.
(79) В контекста на финансовата криза и процикличните механизми, които допринесоха за началото й и утежниха последиците от нея, СФС, Базелския комитет по банков надзор („БКБН“) и Г-20 направиха препоръки за смекчаване на процикличните ефекти на финансовите правила. През декември 2010 г. БКБН издаде нови глобални регулаторни стандарти за капиталовата адекватност на банките (рамката Базел III), включително и норми, изискващи поддържане на предпазни капиталови буфери и антициклични капиталови буфери.
(80) Поради това е целесъобразно от кредитните институции и съответните инвестиционни посредници да се изисква, в допълнение към изпълнението на другите капиталови изисквания, да поддържат и предпазен капиталов буфер и антицикличен капиталов буфер, за да се гарантира, че те натрупват по време на периоди на икономически растеж достатъчна капиталова база, с която да се покрият загубите при неблагоприятни периоди. Антицикличният капиталов буфер следва да бъде натрупан, когато се прецени, че съвкупният ръст на кредитирането и другите класове активи със значително въздействие върху рисковия профил на тези кредитни институции и инвестиционни посредници са свързани с натрупването на риск в цялата система и се използва по време на неблагоприятни периоди.
(81) За да се гарантира, че антицикличните капиталови буфери правилно отразяват риска от прекомерен растеж на кредитите в банковия сектор, кредитните институции и инвестиционните посредници следва да изчисляват специфичните за тяхната институция буфери като среднопретеглената стойност на нивата на антицикличния буфер, които се прилагат в държавите, където се намират кредитните им експозиции. Поради това всяка държава членка следва да определи орган, който да отговаря за определянето веднъж на тримесечие на нивото на антицикличния буфер за експозициите, намиращи се в съответната държава членка. Това ниво на буфера следва да отчита нивото на кредитния растеж и промените в съотношението на кредита към БВП в съответната държава членка, както и всякакви други променливи, свързани с рисковете за стабилността на финансовата система.
(82) За насърчаване на международната съгласуваност при определяне на нивата на антицикличния буфер, БКБН разработи методология, основана на съотношението на кредита към БВП. Това следва да послужи като обща отправна точка за вземане на решения от съответните национални органи относно нивата на буфера, но не трябва да води до автоматичното им определяне или да е обвързващо за определения за целта орган.Нивото на буфера следва да отразява по съдържателен начин кредитния цикъл и рисковете, породени от прекомерния кредитен ръст в държавата членка, и следва да отчита надлежно особеностите на националната икономика.
(83) Ограниченията във връзка с променливото възнаграждение са важен елемент, за да се гарантира, че кредитните институции и инвестиционните посредници възстановяват нивото на своя капитал, когато действат в рамките на буферите. Кредитните институции и инвестиционните посредници вече са длъжни да спазват принципа, че предоставянето и изплащането на премии и по преценка на работодателя на променливо възнаграждение на онези категории от персонала, чиято професионална дейност има съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, трябва да бъдат устойчиви, като се отчита финансовото състояние на институцията. За да се гарантира, че дадена институция своевременно възстановява нивото на собствен капитал, целесъобразно е променливото възнаграждение и пенсионните права по преценка на работодателя да са свързани с доходите на институцията по време на всеки период, през който изискване за комбиниран буфер не е изпълнено, като се отчита дългосрочното състояние на институцията.
(84) Институциите следва да отчитат и контролират всички рискове от концентрация посредством предвидени в писмена форма политики и процедури. Предвид естеството на експозициите в публичния сектор, контролирането на рисковете от концентрация е по-ефективно от определянето на рискови тегла на тези експозиции, предвид техния размер и трудностите при калибрирането на капиталовите изисквания. В подходящ момент Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно всички желателни промени по отношение на пруденциалното третиране на риска от концентрация.
(85) Държавите членки следва да могат да изискват от определени институции освен предпазен капиталов буфер и антицикличен капиталов буфер да поддържат и буфер за системен риск с цел предотвратяване и намаляване на дългосрочни нециклични системни или макропруденциални рискове, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, при наличие на риск от смущения във финансовата система, които са в състояние да предизвикат отрицателни последици за нея и реалната икономика в дадена държава членка. Нивото на буфера за системен риск следва да се прилага спрямо всички институции или спрямо съвкупност от една или повече от тези институции, когато институциите са с подобен рисков профил по отношение на тяхната стопанска дейност.
(86) За да се гарантира цялостен макропруденциален надзор в целия Европейски съюз, е уместно Европейският съвет за системен риск (ЕССР) да разработи принципи, пригодени към икономиката на Съюза, и да отговаря за наблюдението на тяхното прилагане. Настоящата директива не следва да възпрепятства ЕССР да предприема действия, считани от него за необходими по силата на Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (10).
(87) Държавите членки следва да могат да признаят нивото на буфера за системен риск, определен от друга държава членка, и да прилагат това ниво за вътрешно лицензираните институции по отношение на експозициите в държавата членка, определила нивото на буфера. Определилата нивото на буфера държава членка следва да може също така да поиска ЕССР да издаде препоръка в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, отправена до една или повече държави членки, които са в състояние да признаят нивото на буфера за системен риск, в която да се препоръчва те да направят това. Тази препоръка е свързана с установеното в член 3, параграф 2 и член 17 от посочения регламент правило, че тя трябва да се спази или да се обоснове липсата на действие.
(88) Необходимо е решенията на държавите членки относно нивата на антицикличния буфер да бъдат възможно най-координирани. В това отношение, по искане от компетентни или определени органи, ЕССР може да улесни дискусиите между тези органи относно определянето на предложените нива на буферите, включително съответните параметри.
(89) Когато кредитна институция или инвестиционен посредник не успее да изпълни изцяло изискването за комбинирания буфер, към институцията следва да се приложат мерки за осигуряване на своевременното възстановяване на нивото на собствения капитал. С цел да се запази капиталът, е уместно да се налагат съразмерни ограничения по отношение на дискреционното разпределение на печалбите, включително изплащането на дивиденти и на променливи възнаграждения. За да се гарантира, че тези кредитни институции или инвестиционни посредници разполагат с убедителна стратегия за възстановяване на нивото на собствения капитал, от тях следва да се изисква да изготвят и съгласуват с компетентните органи план за запазването на капитала, който да определя начина на прилагане на ограниченията при разпределяне, както и други мерки, които съответната институция или посредник възнамерява да предприеме за осигуряване на съответствие с всички изисквания по отношение на буферите.
(90) От органите се очаква да наложат по-високи капиталови изисквания по отношение на глобалните системно значими институции (Г-СЗИ), за да компенсират по-високия риск, който Г-СЗИ представляват за финансовата система и възможните последици за данъкоплатците при тяхна несъстоятелност. Когато даден орган налага буфер за системен риск и се прилага буфер за Г-СЗИ, следва да се прилага по-високото от двете изисквания. Когато буфер за системния риск се прилага само за експозиции в държавата членка, той следва да се добавя към буфера за Г-СЗИ или към буфера във връзка с други системно значими институции (Д-СЗИ), приложено в съответствие с настоящата директива.
(91) Техническите стандарти в сектора на финансовите услуги следва да осигурят последователното хармонизиране и адекватната закрила на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Съюз. Като орган с високоспециализиран експертен опит би било ефикасно и целесъобразно разработването на проекти на регулаторни стандарти, и на технически стандарти за изпълнение, които не са свързани с политически решения, да се възложи на ЕБО, който да ги предостави на Комисията. При изготвянето на технически стандарти ЕБО следва да осигури наличието на ефективни административни процедури и процедури за отчетност.
(92) Комисията следва да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО в областта на лицензирането и придобиването на значителни дялови участия в кредитни институции, обмена на информация между компетентните органи, упражняването на свободата на установяване и на предоставяне на услуги, сътрудничеството по отношение на надзора, политиките за възнагражденията на кредитните институции и инвестиционните посредници и надзора на финансовите холдинги със смесена дейност чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти могат да бъдат прилагани от всички засегнати институции по начин, отговарящ на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности.
(93) Предвид подробностите и количеството на регулаторните технически стандарти, които трябва да се приемат съгласно настоящата директива, когато Комисията приема регулаторен технически стандарт, който е идентичен на проекта за регулаторен технически стандарт, представен от ЕБО, срокът, в рамките на който Европейският парламент или Съветът могат да представят възражения срещу регулаторен технически стандарт, следва да се удължи с един месец, когато е обосновано. Освен това Комисията следва да се стреми да приема регулаторните технически стандарти своевременно, за да могат Европейският парламент и Съветът да направят пълна проверка, като се отчитат обемът и сложността на регулаторните технически стандарт и спецификата на процедурните правилници на Европейския парламент и на Съвета, работната програма и устройството.
(94) На Комисията следва също така да се предостави правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕБО в областта на лицензирането и придобиванията на значителни дялови участия в кредитните институции, обмена на информация между компетентните органи, сътрудничеството по отношение на надзора, специфични пруденциални изисквания и оповестяването на информация от надзорните органи посредством актове за изпълнение, в съответствие с член 291 от ДФЕС и с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
(95) За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (11).
(96) С цел да се уточнят изискванията, предвидени в настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изясняване на определенията и терминологията, използвани в настоящата директива, разширяване на списъка на дейностите, предмет на взаимно признаване и подобряване на обмена на информация относно клоновете на кредитните институции. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.
(97) Позоваванията на Директиви 2006/48/ЕС и 2006/49/ЕС следва да се считат за позовавания на настоящата директива и на Регламент (ЕС) № 575/2013.
(98) Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (12), Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (13), Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (14), Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари (15), и Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (16), съдържат позовавания на разпоредби от Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, отнасящи се до капиталовите изисквания, които следва да бъдат предвидени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013. Следователно позоваванията в посочените директиви на Директива 2006/48/ЕО и на Директива 2006/49/ЕО следва да се считат за позовавания на разпоредбите относно капиталовите изисквания в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013.
(99) Директива 2002/87/ЕО следва да бъде съответно изменена, за да се даде възможност за разработване на технически стандарти, които да гарантират, че институциите, които принадлежат към един финансов конгломерат, прилагат подходящите изчислителни методи при определяне на необходимия капитал на консолидирана основа.
(100) За да може вътрешният банков пазар да функционира с нарастваща ефективност, а на гражданите на Съюза да се предлагат подходящи нива на прозрачност, е необходимо компетентните органи да оповестяват информация така, че да се даде възможност за съдържателно сравнение на информацията за начина на прилагане на настоящата директива.
(101) По отношение на надзора върху ликвидността следва да се предвиди определен период от време, в рамките на който държавите членки да преминат към регулаторния режим, при който се прилагат подробни критерии за изпълнение на изискването за ликвидно покритие.
(102) За да се осигури стабилен, плавен и поетапен преход от страна на институциите към нови изисквания за ликвидност и стабилно финансиране на равнището на Съюза, компетентните органи следва да използват пълноценно своите надзорни правомощия съгласно настоящата директива, приложимото национално право. По-специално компетентните органи следва да преценят дали е налице необходимост от прилагане на административни санкции или други административни мерки, включително пруденциални такси, чийто размер следва до голяма степен да бъде свързан с несъответствието между действителната ликвидна позиция на дадена институция и изискванията за ликвидност и стабилно финансиране. При извършването на тази оценка компетентните органи следва надлежно да вземат под внимание пазарните условия. Подобни административни санкции или други административни мерки следва да се прилагат до въвеждането на равнище на Съюза на подробни правни актове относно изискванията за ликвидност и стабилно финансиране.
(103) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (17) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (18) следва да се прилагат в пълна степен при обработването на лични данни за целите на настоящата директива.
(104) Доколкото целите на настоящата директива, а именно въвеждане на правила относно достъпа до осъществяването на дейност от институциите и пруденциалния надзор върху институциите, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради мащаба и последиците на предложеното действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(105) Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.
(106) Проведена беше консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, и той представи становище (19).
(107) Директива 2002/87/ЕО следва да бъде съответно изменена, а Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО следва да бъдат отменени,
Мерки по въвеждане
Зареждане ...