Член 82

Експерт по радиационна защита

1.Държавите членки правят необходимото експертът по радиационна защита да предоставя компетентни становища на предприятието по въпроси, свързани със съответствието с приложимите правни изисквания по отношение на професионалното облъчване и облъчването на населението.

2.Препоръките на експерта по радиационна защита обхващат, където е приложимо, следните елементи, без да се ограничават до тях:

a) оптимизацията и определянето на подходящи гранични дози;

б) плановете за нови съоръжения и пускането в експлоатация на нови или модифицирани източници на йонизиращо лъчение във връзка с всякакви инженерни проверки, проектни характеристики, параметри за безопасност и предупредителни устройства, имащи отношение към радиационната защита;

в) категоризацията на контролираните и наблюдаваните зони;

г) класификацията на работниците;

д) програмите за мониторинг на работното място и индивидуален мониторинг и съответната индивидуална дозиметрия;

е) подходящи средства за радиационен мониторинг;

ж) осигуряването на качеството;

з) програмата за мониторинг на околната среда;

и) мерките за управление на радиоактивните отпадъци;

й) мерките за предотвратяване на аварии и инциденти;

к) готовността и реагирането при ситуации на аварийно облъчване;

л) програмите за обучение и преквалификация на облъчвани работници;

м) разследването и анализа на аварии и инциденти, и съответните коригиращи мерки;

н) условията на труд за бременните и кърмачките;

o) изготвянето на съответната документация, като предварителни оценки на риска и писмени процедури;

3.Експертът по радиационна защита при необходимост си сътрудничи с експерта по медицинска физика.

4.На експерта по радиационната защита може да бъдат възложени, ако е предвидено в националното законодателство, задачите по радиационна защита на работниците и лицата от населението.