(1) В съответствие с член 155, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) работодателите и работниците, наричани по-долу „социалните партньори“, могат съвместно да поискат споразуменията, сключени от тях на равнище Съюз по въпроси, уредени в член 153 от ДФЕС, да бъдат приложени посредством решение на Съвета по предложение на Комисията.

(2) С писмо от 10 декември 2007 г. Европейският съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF) са информирали Комисията за своето желание да започнат преговори в съответствие с член 155, параграф 1 от ДФЕС с цел сключване на споразумение на ниво Съюз.

(3) На 15 февруари 2012 г. EBU, ESO и ETF са сключили Европейско споразумение за уреждане на определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт („споразумението“).

(4) В споразумението е включено съвместно искане то да бъде приложено от Комисията посредством решение на Съвета по предложение на Комисията в съответствие с член 155, параграф 2 от Договора.

(5) Подходящият инструмент за изпълнение на споразумението е директива.

(6) Комисията е информирала Европейския парламент за своето предложение.

(7) Комисията изготви предложението за директива в съответствие със своето съобщение от 20 май 1998 г. за адаптиране и поощряване на социалния диалог на равнище Общност, отчитайки представителния статут на подписалите страни и законосъобразността на всеки параграф на споразумението.

(8) За да се допринесе за съгласувана правна рамка по отношение на организацията на работното време, при изпълнението на тази директива следва да се вземе предвид съществуващото законодателство на Съюза, и по-специално, предвид съдържанието на споразумението, Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). Същата директива определя минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по отношение на организацията на работното време, включително това на работниците в сектора на вътрешния воден транспорт.

(9) Държавите членки следва да могат да възложат на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, изпълнението на настоящата директива, при условие че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират по всяко време постигането на резултатите, наложени от настоящата директива.

(10) Настоящата директива и споразумението определят изисквания относно организацията на работното време на мобилните работници в сектора на вътрешния воден транспорт, които са по-специфични от тези в член 14 от Директива 2003/88/ЕО.

(11) Настоящата директива следва да се прилага без да се засяга действието на законодателството на Съюза, което е по-специфично или което предоставя по-висока степен на защита на мобилните работници в сектора на вътрешния воден транспорт.

(12) Настоящата директива не следва да бъде използвана като основание за намаляване на общата степен на защита на работниците в областите, обхванати от споразумението.

(13) Настоящата директива и споразумението определят минимални стандарти; държавите членки и социалните партньори могат да запазват в сила или да въвеждат по-благоприятни разпоредби.

(14) Настоящата директива спазва основните права и принципи, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално член 31 от нея.

(15) Поради факта, че целите на настоящата директива, предназначена да защити здравето и безопасността на работниците в един преобладаващо трансграничен сектор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(16) Прилагането на споразумението спомага за постигането на целите, заложени в член 151 от ДФЕС.

(17) Съгласно установената практика на съда на Европейският съюз (2) фактът, че дадена дейност, посочена в директива, все още не съществува в държава членка, не може да освободи въпросната държава от задължението да приеме законови или подзаконови актове с цел да гарантира правилното транспониране на разпоредбите на директивата. Както принципът на правната сигурност, така и необходимостта да се гарантира цялостното изпълнение на директивите от правна, а не само от фактическа гледна точка, изискват всички държави членки да възпроизведат правилата на директивата в ясна, точна и прозрачна рамка, която предвижда задължителни правни разпоредби. Това задължение се прилага по отношение на държавите членки, за да се предвидят евентуални промени в положението във всяка от тях в даден момент и да се гарантира, че на всички юридически лица в Общността, в т.ч. в държавите членки, в които не съществува някоя от дейностите, посочени в директива, е дадена възможността да знаят ясно и точно какви са при всички обстоятелства техните права и задължения. Съгласно съдебната практика транспонирането на директива не е задължително единствено тогава, когато то е безпредметно по географски причини. В тези случаи държавите членки следва да уведомят Комисията за съответните причини.

(18) В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (3) държавите членки се задължават, в обосновани случаи, да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните части от националните актове за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива,

Член 1

Настоящата директива прилага Европейското споразумение за уреждане на определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено на 15 февруари 2012 г. от Европейския съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF), изложено в приложението към него.

Член 2

1.Държавите членки могат да запазват в сила или да въвеждат по-благоприятни разпоредби от тези, определени с настоящата директива.

2.Изпълнението на настоящата директива не представлява при никакви обстоятелства достатъчно основание за намаляване на общата степен на защита на работниците в областите, уредени с настоящата директива. То не засяга правата на държавите членки и на социалните партньори да установяват, с оглед променящи се обстоятелства, законодателни, регулаторни или договорни разпоредби, различни от тези, които съществуват към момента на приемане на настоящата директива, при условие че са спазени минималните изисквания, предвидени в настоящата директива.

3.Прилагането и тълкуването на настоящата директива не засяга разпоредбите, обичаите или практиките на Съюза или на национално равнище, осигуряващи по-благоприятни условия за засегнатите работници.

Член 3

Държавите членки определят санкциите, приложими при нарушаване на националните разпоредби, постановени съгласно настоящата директива. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 4

1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2016 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите членки.