Член 28

Просрочени задължения и реализиране на обезпечението

1. Държавите членки изискват от кредиторите да имат подходящи политики и процедури, за да полагат усилия да прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране в разумни граници, преди да открият процедура по реализиране на обезпечението. Такива мерки за преструктуриране вземат предвид, наред с други елементи, положението на потребителя и могат да се състоят, наред с другото, от:

а) пълно или частично рефинансиране на договора за кредит;

б) промяна на съществуващите условия на договора за кредит, което може да включва, наред с другото:

i) удължаване на срока на договора за кредит;

ii) промяна на вида на договора за кредит;

iii)

разсрочване на плащането на всички или на част от вноските за погасяване за даден период;

iv) промяна на лихвения процент;

v) предлагане на гратисен период;

vi) частични плащания;

vii)

конвертиране на валута;

viii)

частично опрощаване и консолидиране на дълга.

1а. Списъкът на потенциалните мерки за преструктуриране, посочени в параграф 1, буква б), не засяга правилата, установени в националното право, и не изисква от държавите членки да предвидят всички тези мерки в националното си право.

2. В случаите, при които кредиторът има право да определя и налага такси върху потребителя поради просрочено плащане, държавите членки могат да изискват тези такси да не надвишават сумата, необходима за възстановяване на разходите, направени от кредитора в резултат на просроченото плащане.

3. Държавите членки могат да разрешат на кредиторите да налагат допълнителни такси на потребителя в случай на просрочено плащане. В този случай държавите членки определят максимален размер на тези такси.

4. Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.

5. Когато получената цена за недвижимия имот влияе върху сумата, която потребителят дължи, държавите членки въвеждат процедури и мерки, които да обезпечат, че се предприемат всички разумни стъпки за получаване на най-добрата възможна цена за недвижимия имот, който е под възбрана.

Когато остане дълг и след процедура по реализиране на обезпечението, държавите членки следва да направят необходимото за въвеждане на мерки, с които се облекчава погасяването на дълга, с цел защита на потребителите.