(73) Съвместното възлагане на обществени поръчки от възлагащи органи от различни държави членки понастоящем среща конкретни правни трудности, свързани със стълкновението на националните закони. Независимо от факта, че в Директива 2004/18/ЕО по подразбиране се разрешават трансграничните съвместни обществени поръчки, възлагащите органи все още срещат значителни правни и практически трудности при извършването на покупки от централни органи за покупки в други държави членки или при съвместното възлагане на обществени поръчки. За да се позволи на възлагащите органи да извлекат максимална полза от потенциала на вътрешния пазар по отношение на икономиите от мащаба и споделянето на ползите и рисковете, не на последно място за новаторски проекти с по-висока степен на риск от разумно приемливото за отделен възлагащ орган, тези трудности следва да бъдат отстранени. Във връзка с това следва да се установят нови правила за съвместните трансгранични поръчки, за да се улесни сътрудничеството между възлагащите органи и да се увеличат ползите от вътрешния пазар чрез създаването на възможности за трансгранична дейност на доставчиците на стоки и услуги. Тези правила следва да определят условията за трансгранична работа с централните органи за покупки и да посочат приложимото законодателство в областта на обществените поръчки, включително приложимото законодателство относно правните средства за защита, при трансгранични съвместни процедури, в допълнение към стълкновителните разпоредби на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (13). Освен това възлагащи органи от различни държави членки следва да могат да създават съвместни образувания, учредени съгласно националното право или правото на Съюза. За такива форми на съвместни обществени поръчки следва да се предвидят специални правила. Възлагащите органи не следва обаче да използват възможностите за съвместни трансгранични поръчки с цел да заобикалят задължителните правила на публичното право, в съответствие с правото на Съюза, които са приложими за тях в държавата членка, в която са установени. Тези правила могат да включват например разпоредби относно прозрачността и достъпа до документи или конкретни изисквания, свързани с възможността за проследяване на чувствителни доставки.