съобр. (96) Директива 2014/24/ЕС - препратки от други разпоредби
Нормативен текст
(96) Тези мерки в конкретните сектори следва да се допълнят с адаптиране на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, с което на възлагащите органи да се предоставят правомощия да преследват целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в своите стратегии за покупки. Поради това следва да бъде пояснено, че освен когато оценката се прави само въз основа на цената, възлагащите органи могат да определят икономически най-изгодната оферта и най-ниските разходи, като използват подхода за оценка на разходите за целия жизнен цикъл. Понятието за „оценка на разходите за целия жизнен цикъл“ включва всички разходи в рамките на жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите. Това означава вътрешните разходи като разходите за необходими научни изследвания, разработка, производство, транспорт, експлоатация, поддръжка и обезвреждане в края на жизнения цикъл, но може да включва и разходите, дължащи се на външни екологични фактори, като замърсяване, причинено от добиването на използваните в продукта суровини или от самия продукт, или от неговото производство, при условие че тези разходи могат да се остойностят и проследят. Методите, които възлагащите органи използват за оценка на разходите, дължащи се на външни екологични фактори, следва да бъдат установени предварително по обективен и недискриминационен начин и да бъдат достъпни за всички заинтересовани страни. Тези методи могат да бъдат установени на национално, регионално или местно равнище, но за да се избегне нарушаване на конкуренцията чрез адаптирани методики, те следва да останат общи, в смисъл че не следва да се установяват конкретно за дадена процедура за възлагане на обществена поръчка. На равнището на Съюза следва да се разработят общи методики за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл за определени категории доставки или услуги. Когато има разработени такива общи методики, тяхното използване следва да е задължително. Освен това следва да се разгледа възможността за установяване на обща методика за оценка на разходите за целия социален жизнен цикъл, като се вземат предвид съществуващите методики като Насоките за оценка на социалния жизнен цикъл на продуктите, приети в рамките на Програмата за околната среда на Организацията на обединените нации.