(20) Понятието за „специални или изключителни права“ има централно значение за определянето на обхвата на настоящата директива, тъй като за субектите, които не са нито възлагащи органи, нито публични предприятия по смисъла на настоящата директива, нейните разпоредби се прилагат само доколкото тези субекти упражняват някоя от дейностите, обхванати във връзка с такива права. Следователно е целесъобразно да се поясни, че за целите на настоящата директива не представляват специални или изключителни права правата, предоставени с процедура, основана на обективни критерии, по-специално съгласно законодателството на Съюза, и за която е била осигурена достатъчна публичност. Това законодателство следва да включва Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12) и Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (13). Освен това следва да се поясни, че този списък със законодателни актове не е изчерпателен и че правата под каквато и да е форма, включително чрез концесионни актове, които са предоставени чрез други процедури, които са основани на обективни критерии и за които е била осигурена достатъчна публичност, не представляват специални или изключителни права за целите на определяне на обхвата на настоящата директива по отношение на лицата (ratione personae). Понятието „изключителни права“ следва да се използва и във връзка с решението дали е обосновано използването на процедура на договаряне без предварителна покана за участие в състезателна процедура, тъй като строителството, доставките или услугите могат да бъдат доставени само от един конкретен икономически оператор, поради защитата на определени изключителни права. Като се има предвид обаче различните законодателни съображения при тези разпоредби, следва да се поясни, че не е необходимо понятието „изключителни права“ да се използва в един и същ смисъл в двата контекста. Ето защо следва да се поясни, че субект, който е получил изключителни права да предоставя дадена услуга в определен географски район след процедура, основаваща се на обективни критерии, за която е осигурена достатъчна прозрачност, сам не би бил възложител, ако е частен орган, но независимо от това би бил единственият субект, който би могъл да предостави съответната услуга в тази област.