Член 1

Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага за обикновените съдове под налягане, („съдовете“), произвеждани серийно със следните характеристики:

а) те са заварени, предназначени са да работят с вътрешно налягане, по-голямо от 0,5 bar, и за съхраняване на въздух или азот, и не са предназначени да бъдат подлагани на нагряване с открит пламък;

б) частите и възлите, които допринасят за якостта на съда под налягане, са изработени от нелегирана стомана, нелегиран алуминий или нестареещи закалени алуминиеви сплави;

в) съдът се състои от следните елементи:

i) цилиндрична част с кръгло сечение, затворена с изпъкнали навън дъна и/или плоски дъна, и оста на симетрия на дъната съвпада с оста на цилиндричната им част;

ii) две изпъкнали дъна, имащи една и съща ос на симетрия;

г) максималното работно налягане на съда не надвишава 30 bar и произведението от това налягане и обема на съда (PS × V) не надвишава 10 000 bar.L;

д) минималната работна температура е не по-ниска от минус 50 °C, а максималната работна температура е не по-висока от 300 °C — за съдовете от стомана, или 100 °C — за съдовете от алуминий или алуминиеви сплави.

2.Настоящата директива не се прилага за:

а) съдовете, специално разработени за използване в ядрената техника, при повредата на които може да се отделят радиоактивни вещества;

б) съдовете, специално предназначени за инсталиране в плавателни или летателни средства или за задвижването им;

в) пожарогасителите.