Член 6

Критерии и изисквания за прием с цел заетост като сезонен работник в случаите на престой, надвишаващ 90 дни

1.Заявления за прием в държава-членка при условията на настоящата директива за престой, надвишаващ 90 дни, се придружават от:

а) действителен трудов договор или, ако това е предвидено в националното право, административните разпоредби или практика, обвързващо предложение за работа като сезонен работник в съответната държава-членка при работодател, установен в държавата-членка, в който(което) са определени:

i) мястото и видът на работата,

ii) продължителността на заетостта,

iii)

възнаграждението,

iv) седмичното или месечното работно време,

v) размерът на евентуалния платен отпуск,

vi) когато е приложимо, други имащи отношение условия на работа,

vii)

а при възможност и началната дата на заетостта.

б) доказателство за притежаване или, ако е предвидено в националното право, за кандидатстване за здравна осигуровка, покриваща всички рискове, които обикновено се покриват за гражданите на съответната държава-членка, за периода, през който такава осигуровка и съответните права на обезщетения не се предоставят във връзка с или в резултат на извършването на работа в тази държава-членка;

в) доказателство за това, че сезонният работник ще разполага с подходящо настаняване или че ще бъде осигурено подходящо настаняване, в съответствие с член 20.

2.Държавите-членки изискват условията, посочени в параграф 1, буква а), да бъдат съобразени с приложимите закони, колективни споразумения и/или практика.

3.Въз основа на документацията, предвидена в съответствие с параграф 1, държавите-членки изискват сезонният работник да разполага с достатъчно средства за времето на престоя си, за да се издържа, без да се налага да прибягва до техните системи за социално подпомагане.

4.Не се приемат граждани на трети държави, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

5.Когато разглеждат заявление за разрешение, посочено в член 12, параграф 2, държавите-членки проверяват дали гражданинът на трета държава: не представлява риск за незаконна имиграция и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки най-късно на датата, на която изтича срокът на разрешението.

6.Когато в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа е посочено, че гражданинът на трета държава ще упражнява регулирана професия, както е определено в Директива 2005/36/ЕО, държавите-членки могат да изискват от кандидата да представи документация, че гражданинът на трета държава отговаря на предвидените в националното право условия за упражняване на тази регулирана професия.

7.Държавите-членки изискват гражданите на трети държави да притежават валиден документ за пътуване, както е определен в националното право. Държавите-членки изискват срокът на валидност на документа за пътуване да покрива най-малко срока на валидност на разрешението за целите на сезонна работа.

В допълнение държавите-членки могат да наложат следните изисквания:

а) срокът на валидност на документа за пътуване да надвишава планираната продължителност на престоя най-много с три месеца;

б) документът за пътуване да е издаден през последните десет години; и

в) документът за пътуване да съдържа най-малко две празни страници.