Член 1

Предмет

В настоящата директива се предвиждат разпоредби, които улесняват единното прилагане и изпълнение на практика на правата, предоставени от член 45 от ДФЕС и членове 1 — 10 от Регламент (ЕС) № 492/2011. Настоящата директива се прилага за гражданите на Съюза, упражняващи тези права, и членовете на техните семейства („работниците на Съюза и членовете на техните семейства“).

Член 2

Обхват

1.Настоящата директива се прилага по отношение на следните въпроси, както са посочени в членове 1 — 10 от Регламент (ЕС) № 492/2011, в областта на свободното движение на работници:

а) достъп до заетост;

б) условия на заетост и труд, по-специално по отношение на трудовото възнаграждение, прекратяването на трудовите правоотношения, здравето и безопасността на работното място и в случай на безработица — на възстановяването на работа или новото наемане на работа;

в) достъп до социални придобивки и данъчни облекчения;

г) членство в синдикални организации и право на избиране в представителни органи на работниците;

д) достъп до обучение;

е) достъп до жилищно настаняване;

ж) достъп до образование, курсове за производствено и професионално обучение за децата на работниците на Съюза;

з) съдействие, предоставяно от бюрата по труда.

2.Обхватът на настоящата директива е идентичен с обхвата на Регламент (ЕС) № 492/2011.

Член 3

Защита на правата

1.Държавите членки гарантират, че след евентуално сезиране на други компетентни органи, включително когато те сметнат това за уместно, помирителни производства, съдебни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по член 45 от ДФЕС и членове 1 — 10 от Регламент (ЕС) № 492/2011 са достъпни за всички работници на Съюза и членовете на техните семейства, които смятат, че са били или са ощетени в резултат на необосновани ограничения и пречки пред правото им на свободно движение, или които смятат, че са засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях, дори след като отношението, при което се твърди, че са възникнали ограничение и пречка или дискриминация, е прекратено.

2.Държавите членки гарантират, че сдруженията, организациите, включително социалните партньори, или други правни субекти, които съгласно критериите, установени в националното им право, практика или колективни договори, имат законен интерес да следят за спазването на настоящата директива, могат да участват, от името или в подкрепа на работници на Съюза и членовете на техните семейства и с тяхно одобрение, във всички съдебни и/или административни процедури, предвидени с оглед осигуряване на изпълнението на правата, посочени в член 1.

3.Параграф 2 се прилага, без да се засягат другите компетенции и колективни права на социалните партньори, представителите на служителите и на работодателите, където е приложимо, включително правото на колективен иск, съгласно националното право или практика.

4.Параграф 2 се прилага, без да се засягат националните процесуални правила за представителство и защита в съдебното производство.

5.Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат, без да се засягат националните правила относно сроковете за осигуряване на изпълнението на правата, посочени в член 1. Тези национални срокове обаче са такива, че не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на посочените права.

6.Държавите членки въвеждат в националните си правни системи такива мерки, каквито са необходими за защита на работниците на Съюза от неблагоприятно третиране или неблагоприятни последици в резултат на подадена от тях жалба или на започнато от тях производство, целящи осигуряване на изпълнението на правата, посочени в член 1.

Член 4

Органи за насърчаване на равното третиране и за подкрепа на работниците на Съюза и членовете на техните семейства

1.Всяка държава членка определя една или повече структури или органи („органи“) за насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на работниците на Съюза и членовете на техните семейства без дискриминация, основаваща се на гражданство, необосновани ограничения или пречки пред правото им на свободно движение, и осигурява необходимите условия за доброто функциониране на тези органи. Тези органи могат да бъдат част от съществуващи органи на национално равнище, които имат сходни цели.

2.Държавите членки гарантират, че тези органи имат компетентност:

а) да предоставят или осигуряват предоставянето на независима правна и/или друга помощ на работниците на Съюза и членовете на техните семейства, без да се засягат техните права и правата на сдруженията, организациите и другите правни субекти, посочени в член 3.

б) да действат като точка за контакт по отношение на равностойни точки за контакт в други държави членки с цел сътрудничество и споделяне на съответната информация;

в) да извършват или възлагат извършването на независими проучвания и анализи, свързани с необосновани ограничения и пречки пред правото на свободно движение или с дискриминация, основаваща се на гражданство, по отношение на работници на Съюза и членовете на техните семейства;

г) да правят необходимото за публикуването на независими доклади и отправянето на препоръки по въпроси, свързани с такива ограничения и пречки или дискриминация;

д) да публикуват съответната информация относно прилагането на национално равнище на правилата на Съюза в областта на свободното движение на работници.

Във връзка с първа алинея, буква а), когато органите предоставят помощ в рамките на съдебно производство, тази помощ е безплатна за лицата, които не разполагат с достатъчно средства, в съответствие с националното право или практика.

3.Държавите членки съобщават на Комисията имената и данните за връзка на точките за контакт, както и всякаква актуализирана информация или промени в нея. Комисията поддържа списък на точките за контакт и го предоставя на държавите членки.

4.Държавите членки гарантират, че съществуващите или новосъздадените органи са запознати и са в състояние да използват и да си сътрудничат със съществуващите структури на равнището на Съюза за информация и съдействие, като например Your Europe, SOLVIT, EURES, Enterprise Europe Network и единичните звена за контакт.

5.Когато задачите, посочени в параграф 2, са възложени на повече от един орган, държавите членки вземат мерки за адекватната координация на тези задачи.

Член 5

Диалог

Държавите членки утвърждават диалога със социалните партньори и със съответните неправителствени организации, които в съответствие с тяхното национално право или практика имат законен интерес да допринасят за борбата срещу необоснованите ограничения и пречки пред правото на свободно движение и дискриминацията, основаваща се на гражданство, по отношение на работници на Съюза и членовете на техните семейства, с цел насърчаване на принципа за равно третиране.

Член 6

Достъп до и разпространяване на информация

1.Държавите членки гарантират, че разпоредбите, приети съгласно настоящата директива и съгласно членове 1 — 10 от Регламент (ЕС) № 492/2011, се свеждат до знанието на заинтересованите лица на цялата им територия, и по-конкретно работниците и работодателите на Съюза, чрез всички подходящи средства.

2.Държавите членки предоставят на повече от един от официалните езици на институциите на Съюза ясна, безплатна, леснодостъпна, подробна и актуална информация относно правата, предоставени от правото на Съюза във връзка със свободното движение на работници. Тази информация следва също да бъде леснодостъпна чрез структурите Your Europe и EURES.

Член 7

Минимални изисквания

1.Държавите членки могат да въвеждат или да запазят разпоредби, които по отношение на защитата на принципа на равното третиране са по-благоприятни от предвидените в настоящата директива.

2.Държавите членки могат да предвидят, че компетенциите на органите, посочени в член 4 от настоящата директива, за насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на работниците на Съюза и членовете на техните семейства без дискриминация, основаваща се на гражданство, обхващат и правото на равно третиране без дискриминация, основаваща се на гражданство, за всички граждани на Съюза, упражняващи правото си на свободно движение, и членовете на техните семейства в съответствие с член 21 от ДФЕС и с Директива 2004/38/ЕО.

3.Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява достатъчно основание за намаляване равнището на защита на работниците на Съюза и членовете на техните семейства в областите, попадащи в нейния обхват, без да се засяга правото на държавите членки да реагират на изменения в положението, като въведат законови, подзаконови и административни разпоредби, които се различават от тези, които са в действие към 20 май 2014 г., при условие че настоящата директива е спазена.

Член 8

Транспониране

1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива до 21 май 2016 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 9

Докладване

До 21 ноември 2018 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет за прилагането на настоящата директива с оглед на предлагането, когато е уместно, на необходими изменения.

Член 10

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.