Член 16а

Правомощие за забрана на определени разпределения

1. Когато даден субект се намира в ситуация, при която изпълнява комбинираното изискване за буфер, разглеждано в допълнение към всяко от изискванията, посочени в член 141а, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2013/36/ЕС, но не изпълнява комбинираното изискване за буфер, разглеждано в допълнение към изискванията, посочени в членове 45в и 45г от настоящата директива, когато се изчисляват в съответствие с член 45, параграф 2, буква а) от настоящата директива, органът за преструктуриране на този субект има правомощието да наложи в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член забрана на субекта да извършва разпределения над максималната сума за разпределяне във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (М-МСР), изчислена в съответствие с параграф 4 от настоящия член, чрез някое от следните действия:

а) да извършва разпределения във връзка с базовия собствен капитал от първи ред;

б) да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в момент, когато субектът не е изпълнявал комбинираното изискване за буфер; или

в) да извършва плащания по инструменти на допълнителния капитал от първи ред.

Когато даден субект се намира в ситуацията, посочена в първа алинея, той незабавно уведомява органа за преструктуриране за това.

2. В ситуацията, посочена в параграф 1, органът за преструктуриране на субекта, след консултация с компетентния орган, преценява без ненужно забавяне дали да упражни правомощието, посочено в параграф 1, като отчита всички посочени по-долу елементи:

а) причината, продължителността и сериозността на неизпълнението и неговото въздействие върху възможността за преструктуриране;

б) промените във финансовото състояние на субекта и вероятността той да изпълни условието по член 32, параграф 1, буква а);

в) вероятността субектът да е в състояние да осигури изпълнението на изискванията по параграф 1 в разумен срок;

г) когато субектът не е в състояние да замени задълженията, които вече не отговарят на критериите за приемливост или срок до падежа съгласно членове 72б и 72в от Регламент (ЕС) № 575/2013 или съгласно член 45б или член 45е, параграф 2 от настоящата директива — дали тази невъзможност е от индивидуален характер или се дължи на затруднения за целия пазар;

д) дали упражняването на правомощието по параграф 1 е най-подходящото и пропорционално средство за преодоляване на ситуацията, в която се намира субектът, като се взема предвид потенциалното въздействие от упражняването му върху условията за финансиране и върху възможността за преструктуриране на съответния субект.

Органът за преструктуриране извършва нова оценка на това дали да упражни правомощието, посочено в параграф 1, най-малко веднъж месечно, докато субектът се намира в ситуацията, посочена в параграф 1.

3. Ако органът за преструктуриране прецени, че субектът все още се намира в ситуацията, посочена в параграф 1, девет месеца след като субектът е уведомил за това, органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, упражнява правомощието по параграф 1, освен ако органът за преструктуриране, след като извърши оценка, не констатира, че са изпълнени най-малко две от следните условия:

а) неизпълнението се дължи на сериозно смущение във функционирането на финансовите пазари, което води до мащабни сътресения на финансовите пазари в няколко техни сегмента;

б) смущението, посочено в буква а), води не само до по-голяма променливост на цените на инструментите на собствения капитал и инструментите на приемливите задължения на субекта или до увеличени разходи за субекта, но и до пълно или частично затваряне на пазарите, което не позволява на субекта да емитира инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения на тези пазари;

в) затварянето на пазарите, посочено в буква б), се наблюдава не само за съответния субект, но и за няколко други субекта;

г) смущението, посочено в буква а), не позволява на съответния субект да емитира инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения в обем, достатъчен за отстраняване на неизпълнението; или

д) упражняването на правомощието, посочено в параграф 1, води до отрицателни вторични ефекти за част от банковия сектор, с което би могло да застраши финансовата стабилност.

Когато се прилага изключението, посочено в първа алинея, органът за преструктуриране уведомява компетентния орган за своето решение и разяснява оценката си в писмена форма.

Органът за преструктуриране извършва ежемесечно нова оценка, за да прецени дали може да продължи да прилага посоченото в първа алинея изключение.

4. М-МСР се изчислява, като се умножи сумата, изчислена в съответствие с параграф 5, по коефициента, определен в съответствие с параграф 6. М-МСР се намалява със сумата, получена в резултат на някое от действията, посочени в параграф 1, буква а), б) или в).

5. Сумата, която се умножава в съответствие с параграф 4, се състои от:

а) междинните печалби, които не са включени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалбите или на всяко плащане в резултат на действията, посочени в параграф 1, буква а), б) или в) от настоящия член;

плюс

б) годишните печалби, които не са включени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалбите или на всяко плащане в резултат на действията, посочени в параграф 1, буква а), б) или в) от настоящия член;

минус

в) сумите, дължими като данък, в случай че не бъдат разпределени елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

6. Коефициентът, посочен в параграф 4, се определя, както следва:

а) когато поддържаният от субекта базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията, предвидени в член 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 45в и 45г от настоящата директива, изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се намира в първи квартил (тоест най-ниския) на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0;

б) когато поддържаният от субекта базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията, предвидени в член 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 45в и 45г от настоящата директива, изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се намира във втори квартил на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0,2;

в) когато поддържаният от субекта базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията, предвидени в член 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 45в и 45г от настоящата директива, изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се намира в трети квартил на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0,4;

г) когато поддържаният от субекта базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията, предвидени в член 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 45в и 45г от настоящата директива, изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се намира в четвърти квартил (тоест най-високия) на комбинираното изискване за буфер, коефициентът е 0,6.

Долните и горни граници на всеки квартил на комбинираното изискване за буфер се изчисляват по следния начин:

където „Qn

“ = пореден номер на съответния квартил.