(1) В качеството си на единна парична единица на държавите членки от еврозоната еврото се превърна във важен фактор в икономиката на Съюза и ежедневието на неговите граждани. Въпреки това от въвеждането му през 2002 г. подправянето на еврото доведе до имуществени вреди от най-малко 500 милиона евро, тъй като тези парични знаци са трайно обект на действия на групи на организираната престъпност, които се занимават с подправяне на пари. В интерес на Съюза като цяло е да се противопоставя и да наказва всяка дейност, която може да изложи на риск автентичността на еврото поради подправяне.
(2) Подправените пари имат значителни неблагоприятни последици за обществото. Те причиняват вреди на гражданите и предприятията, на които не се възстановява сумата, съответстваща на подправените пари, дори и да са ги придобили добросъвестно. Това може да доведе до загриженост у потребителите във връзка с достатъчната защита на паричните средства и да предизвика страх от получаване на подправени банкноти и монети. Поради това е изключително важно да се гарантира доверието на гражданите, предприятията и финансовите институции във всички държави членки, както и в трети държави в автентичността на банкнотите и монетите.
(3) От решаващо значение е във всички държави членки да се осигури подходяща защита на еврото и на другите парични знаци, чието обращение е разрешено със закон, чрез резултатни и ефикасни наказателноправни мерки.
(4) Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета (4) задължава държавите членки, чиято парична единица е еврото, да осигурят подходящи санкции в случаите на неистински или преправени евробанкноти и монети.
(5) В регламенти на Съвета (ЕО) № 1338/2001 (5) и (ЕО) № 1339/2001 (6) се определят необходимите мерки за защита на еврото срещу подправяне, и по-специално мерките за изтегляне от обращение на подправените евро банкноти и монети.
(6) В Международната конвенция за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци, подписана в Женева на 20 април 1929 г., и протокола към нея (наричани по-долу„Женевската конвенция“) (7) са определени правилата за ефективно предотвратяване, наказателно преследване и наказване на престъпленията, свързани с подправянето на парични знаци. Женевската конвенция има по-специално за цел да гарантира възможността за налагане на строги наказания и други санкции за престъпления, свързани с подправяне на парични знаци. Всички договарящи страни по Женевската конвенция трябва да прилагат принципа за недискриминация на парични знаци, различни от техните национални парични знаци.
(7) Настоящата директива допълва разпоредбите на Женевската конвенция и улеснява прилагането ѝ от държавите членки. За тази цел е важно държавите членки да бъдат страни по Женевската конвенция.
(8) Настоящата директива се основава на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (8) и го актуализира. Тя допълва посоченото рамково решение с допълнителни разпоредби относно размера на санкциите, способите за разследване и относно анализа, идентификацията и откриването на подправени евро банкноти и монети в рамките на съдебни производства.
(9) С настоящата директива следва да се осигури защита на всички банкноти и монети, чието обращение е разрешено със закон, независимо дали са на хартиен, метален или какъвто и да е друг носител.
(10) За защитата на еврото и другите парични знаци е необходимо престъпленията, свързани с подправянето им, да бъдат определени по еднакъв начин, а също така да има общи, ефективни, пропорционални и възпиращи санкции както за физическите, така и за юридическите лица. За да се осигури съгласуваност с Женевската конвенция, настоящата директива следва да определя като наказуеми същите престъпления, както и Женевската конвенция. Поради това изготвянето на подправени банкноти и монети и разпространяването им следва да съставлява престъпление. Случаите на съществено приготовление за извършване на тези престъпления, например изготвянето на инструменти или на елементи за целите на подправянето, следва да се наказват самостоятелно. Общата цел на тези определения за състави на престъпления следва да бъде оказването на възпиращо въздействие по отношение на всяко действие с подправени банкноти и монети, инструменти и други средства за подправяне.
(11) Неправомерното използване на законни съоръжения или материали в одобрени печатници на банкноти или монетни дворове за изготвянето на неразрешени със закон банкноти и монети за използването им с цел измама следва също да се разглежда като престъпление. Неправомерното използване обхваща и ситуацията, в която национална централна банка, монетен двор или друго одобрено производствено звено изготвя банкноти или монети, които надхвърлят квотата, разрешена от Европейската централна банка (ЕЦБ). То обхваща също и ситуации, в които служител на одобрена печатница или на монетен двор злоупотребява със съоръженията за собствени цели. Такива деяния следва да се наказват като престъпления дори и да не са надхвърлени разрешените количества, защото след навлизането си в обращение изготвените банкноти и монети не биха могли да бъдат отличени от разрешените със закон парични знаци.
(12) Банкноти и монети, които все още не са официално емитирани от ЕЦБ или от националните централни банки и монетни дворове, също следва да бъдат обхванати от защитата по настоящата директива. Така например евромонетите с нови „национални“ страни или новите серии евробанкноти следва да бъдат защитени, преди официално да са пуснати в обращение.
(13) Подбудителството, помагачеството и опитът за извършване на основните престъпления, свързани с подправянето, включително неправомерното използване на законни съоръжения или материали, както и подправянето на банкноти и монети, които все още не са емитирани, но са предназначени за пускане в обращение, следва също да бъдат наказуеми, когато е целесъобразно. С настоящата директива не се въвежда изискване държавите членки да обявят за наказуем опита за извършване на престъпление, свързано с инструмент или елемент за целите на подправянето.
(14) Умисълът следва да бъде част от всички елементи от състава на предвидените в настоящата директива престъпления.
(15) По традиция подправянето на парични знаци е престъпление, за което в държавите членки се предвиждат високи по размер наказания. Това е така поради сериозното естество на престъплението и последиците от него за гражданите и предприятията и поради необходимостта да се гарантира доверието на гражданите и предприятията в автентичността на еврото и другите парични знаци. Това важи с особена сила за еврото, което е единната парична единица за повече от 330 милиона граждани в еврозоната и е втората по значимост международна парична единица.
(16) Държавите членки следва да предвидят наказания в своето национално наказателно право във връзка с разпоредбите на правото на Съюза относно борбата срещу подправянето на парични знаци. Тези наказания следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и следва да включват лишаване от свобода. Предвиденият в настоящата директива минимален размер за максималния срок на наказанието лишаване от свобода за престъпленията, предвидени в нея, следва да се прилага най-малко за най-тежките форми на тези престъпления.
(17) Наказанията трябва да имат такъв размер, че да са ефективни и възпиращи, но не трябва да бъдат непропорционални спрямо престъплението. Въпреки че умишленото предаване на подправени парични знаци, придобити добросъвестно, би могло да бъде наказвано в националното наказателно право на държавите членки с различни по вид наказания, включително глоби, в тези национални правни уредби следва да се предвижда лишаване от свобода като най-тежко наказание. Наказанията, свързани с лишаване от свобода за физическите лица, ще окажат силно възпиращо въздействие върху потенциалните извършители на престъпления, като това ще има последици в целия Съюз.
(18) Тъй като настоящата директива установява минимални правила, държавите членки могат да приемат или запазят по-строги правила за престъпленията, свързани с подправянето на парични знаци.
(19) С настоящата директива не се засягат общите правила и принципи на националното наказателно право относно постановяването и изпълнението на присъди в съответствие с конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
(20) Тъй като доверието в автентичността на банкнотите и монетите може да бъде накърнено или застрашено и от дейности на юридически лица, последните следва да носят отговорност за престъпленията, извършени от тяхно име.
(21) За да се осигури успешното провеждане на разследванията и на наказателното преследване на престъпленията, свързани с подправяне на парични знаци, лицата, отговарящи за разследването и наказателното преследване на тези престъпления, следва да разполагат с възможността да използват ефективни способи за разследване, като например такива, които се използват в борбата с организираната престъпност или с други тежки престъпления. Когато е целесъобразно, тези способи биха могли да включват например прихващането на съобщения, наблюдението под прикритие, включително електронното наблюдение, наблюдението на банкови сметки и други финансови проверки. Като се има предвид inter alia принципът на пропорционалност, използването на такива способи в съответствие с националното право следва да бъде пропорционално на естеството и тежестта на разследваните престъпления. Следва да се зачита правото на защита на личните данни.
(22) Държавите членки следва да установят своята компетентност по начин, съвместим с Женевската конвенция и разпоредбите относно компетентността в друго наказателно право на Съюза, т.е. по отношение на престъпленията, извършени на тяхна територия, и по отношение на престъпленията, извършени от техни граждани, като се отбелязва, че по принцип системата на наказателното правосъдие на държавата, в която са извършени престъпленията, се справя най-добре с тях.
(23) Водещата роля на еврото за икономиката и обществото на Съюза, както и специфичната заплаха за еврото в качеството му на парична единица от световно значение, което се доказва от съществуването на значителен брой печатници, разположени в трети държави, изискват допълнителни мерки за неговата защита. Поради това следва да се установи компетентност по отношение на свързаните с еврото престъпления, извършени извън територията на дадена държава членка, ако извършителят се намира на територията на тази държава членка и не е екстрадиран или ако подправените евро банкноти или монети, свързани с престъплението, са открити в тази държава членка. Предвид обективно различното положение на държавите членки, чиято парична единица е еврото, е целесъобразно задължението за установяване на тази компетентност да се прилага само за тези държави членки. За целите на наказателното преследване на престъпленията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а), в член 3, параграфи 2 и 3, когато са свързани с член 3, параграф 1, буква а), както и в случаите на подбудителство, помагачество и опит за извършване на тези престъпления установяването на компетентност не следва да зависи от условието деянията да съставляват престъпление на мястото, на което са извършени. Когато упражняват тази компетентност, държавите членки следва да вземат предвид дали престъпленията се преследват от системата за наказателно правосъдие в държавата членка, в която са били извършени, и следва да съблюдават принципа на пропорционалност, особено във връзка с осъдителни присъди, постановени от трета държава за същото деяние.
(24) По отношение на еврото идентификацията на подправени евро банкноти и монети се извършва централизирано съответно в националните центрове за анализ и националните центрове за анализ на монети, определени или създадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1338/2001. По време на висящи съдебни производства също следва да бъде възможно извършването на анализ, идентификация и откриване на подправени евро банкноти и монети, за да се ускори откриването на източника на изготвяне на подправени парични знаци при определено наказателно разследване или преследване и да се предотврати и спре по-нататъшното обращение на този вид подправени парични знаци, като същевременно се спазва надлежно принципът за справедлив и ефективен съдебен процес. Това би допринесло за ефикасността на борбата с престъпленията, свързани с подправяне, като в същото време би увеличило броя предавания на иззети подправени парични знаци при висящи наказателни производства, като се спазват ограничен брой изключения, при които следва да се предоставя само достъп до подправените парични знаци. По принцип компетентните органи следва да разрешават физическото предаване на подправените парични знаци на националните центрове за анализ и националните центрове за анализ на монети. При определени обстоятелства обаче, например когато само малък брой подправени банкноти или монети представляват веществени доказателства за наказателното производство или когато физическото предаване би могло да създаде риск от унищожаване на доказателства като пръстови отпечатъци, компетентните органи следва да могат вместо това да вземат решение да предоставят достъп до банкнотите и монетите.
(25) Необходимо е да се събират съпоставими данни за престъпленията, предвидени в настоящата директива. За да се добие по-пълна представа за проблема с подправянето на равнището на Съюза и следователно да се допринесе за разработването на по-ефективни ответни действия, държавите членки следва да предоставят на Комисията съответните статистически данни относно броя на престъпленията, свързани с подправени банкноти и монети, и броя на лицата, срещу които е възбудено наказателно преследване, както и на осъдените лица.
(26) За постигане на целта за борба срещу подправянето на евро банкноти и монети следва да продължат да се сключват споразумения с трети държави, и по-специално с държавите, които използват еврото като своя парична единица, в съответствие със съответните процедури по Договора.
(27) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на свобода и сигурност, зачитането на личния и семейния живот, свободата при избора на професия и правото на труд, свободата на стопанската инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, принципите на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, както и правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи и следва да бъде прилагана в съответствие с тях.
(28) С настоящата директива се цели изменение и разширяване на разпоредбите на Рамково решение 2000/383/ПВР. Тъй като необходимите изменения са значителни по брой и по естество, от съображения за яснота посоченото рамково решение следва да бъде заменено в неговата цялост за държавите членки, обвързани от настоящата директива.
(29) Доколкото целта на настоящата директива, а именно да защитава еврото и другите парични знаци от подправяне, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерките в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
(30) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.
(31) В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия е уведомила за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.
(32) В съответствие с членове 1 и 2 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързано от нея, нито от нейното прилагане,
Член 11
Статистика
Най-малко на всеки две години държавите членки предават на Комисията данни за броя на престъпленията, предвидени членове 3 и 4, както и за броя на лицата, срещу които е възбудено наказателно преследване и които са осъдени за престъпленията, предвидени в членове 3 и 4.