Член 11

Заявления за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер или разрешение за дългосрочна мобилност

1.Държавите членки определят дали заявлението трябва да се подаде от гражданина на трета държава или от приемащата структура. Държавите членки могат също така да решат да дадат възможност за подаване на заявление от който и да е от двамата.

2.Заявлението за разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер се подава, докато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, в която кандидатства да бъде приет.

3.Заявлението за разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер се подава до органите на държавата членка, в която се осъществява първият престой. Когато първият престой не е най-дългият, заявлението се подава до органите на държавата членка, в която ще се осъществи най-дългият като цяло престой по време на трансфера.

4.Държавите членки определят кои органи са компетентни да приемат заявлението и да издават разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер или разрешение за дългосрочна мобилност.

5.Заявителят има право да подаде заявление в рамките на единна процедура за кандидатстване.

6.Опростени процедури във връзка с издаването на разрешения на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, на разрешения за дългосрочна мобилност, на разрешения за членове на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, както и на визи, могат да се предоставят на структури, на предприятия или групи предприятия, които са били признати за тази цел от държавите членки в съответствие с националното им право или административна практика.

Признаването подлежи на редовна преоценка.

7.Опростените процедури, предвидени в параграф 6, включват най-малкото:

а) освобождаване на заявителя от задължението да представи някои от доказателствата, посочени в член 5 или в член 22, параграф 2, буква а);

б) ускорена процедура за приемане, позволяваща разрешенията на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, както и разрешенията за дългосрочна мобилност, да се издават в по-кратък срок от посочения в член 15, параграф 1 или в член 22, параграф 2, буква б); и/или

в) улеснени и/или ускорени процедури във връзка с издаване на изискваните визи.

8.Структури или предприятия или групи предприятия, които са признати в съответствие с параграф 6, уведомяват своевременно и във всеки случай не по-късно от 30 дни съответния орган за всяка промяна, свързана с условията за признаване.

9.Държавите членки предвиждат подходящи санкции, включително отмяна на признаването, в случай че не бъде уведомен съответният орган.