Член 1

По смисъла на настоящата директива:

а) „диплома“ е всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи:

— които са издадени от компетентния орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава,

— от които е видно, че титулярът успешно е завършил:

i) или образователен цикъл след средното образование, различен от този, посочен във второто тире на член 1, буква а) от Директива 89/48/ЕИО с продължителност най-малко една година или с продължителност, равна на непълна заетост, като по правило едно от условията за достъп до него е завършването на среднообразователен цикъл, изискван за достъп до университетско или висше образование, както и професионално обучение, евентуално завършено в допълнение към този образователен цикъл след средното образование;

ii) или един от циклите на образование и обучение, посочен в приложение В, и

— от който е видно, че титулярът притежава професионалните квалификации, изисквани за достъп или за упражняване на регламентирана професия във въпросната държава-членка,

доколкото образованието и обучението, удостоверявано с този документ, е получено в преобладаващата си част в Общността или извън нея, в учебни заведения, които осигуряват образование и обучение, съответстващо на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държава-членка, или доколкото неговият титуляр има професионален стаж от три години, удостоверен от държавата-членка, която е признала документ за образование и обучение, издаден в трета страна.

Приема се за диплома по смисъла на първа алинея всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи, които са издадени от компетентния орган на държава-членка, при положение, че с него се удостоверява успешно завършено образование и обучение, получено в Общността и признато от компетентен орган на тази държава-членка, че е от същото равнище и дава същите права за достъп или за упражняване на регламентирана професия;

б) „удостоверение“ е всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи:

— които са издадени от компетентен орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби в тази държава,

— от които е видно, че титулярът, след като успешно е завършил цикъла средно образование, е завършил:

— или цикъл образование или цикъл професионално обучение, различни от посочените в буква а), в учебно заведение или в предприятие, или последователно в учебно заведение и в предприятие, и при необходимост професионален стаж или професионална практика, изисквани в допълнение към този цикъл,

— или професионален стаж или период от професионална практика, изисквани в допълнение към този цикъл средно образование, или

— от които е видно, че титулярът, след като е завършил цикъл средно образование с технически или професионален профил, при необходимост е завършил:

— или цикъл образование или цикъл професионално обучение като посочените във второ тире,

— или стаж, или период от професионална практика, изисквани в допълнение към този цикъл средно образование с технически или професионален профил, и

— от които е видно, че титулярът притежава професионалните квалификации, изисквани за достъп или за упражняване на регламентирана професия в държава-членка,

доколкото обучението, удостоверявано с този документ, е получено в преобладаващата си част в Общността или извън нея, в учебни заведения, които дават обучение, съответстващо на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държава-членка, или доколкото неговият титуляр има професионален стаж от две години, удостоверен от държавата-членка, която е признала документ за образование, издаден в трета страна.

Приема се за свидетелство по смисъла на първа алинея всеки документ за образование или всяка съвкупност от такива документи, издадени от компетентен орган на държава-членка, при условие, че удостоверява обучение, получено в Общността и признато от компетентен орган на държава-членка като равностойно по равнище и което му дава същите права за достъп или за упражняване на регламентирана професия в нея;

в) „атестация за компетентност“ е всеки документ:

— който удостоверява обучение, което не е част от цяло, представляващо диплома по смисъла на Директива 89/48/ЕИО или от диплома, или от удостоверение по смисъла на настоящата директива, или

— който е издаден след оценка на личните качества, способностите или знанията на молителя, които органът, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държава-членка, разглежда като съществени за упражняването на професия, без да се изисква доказателство за предхождащо обучение;

г) „приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която гражданин на държава-членка е подал молба да упражнява професия, регламентирана от нея, без да е получил там документа или документите за образование или атестацията за компетентност, на които се позовава, или без да е упражнявал там първоначално въпросната професия;

д) „регламентирана професия“ е дейността или съвкупността от регламентирани професионални дейности, които съставляват тази професия в държава-членка;

е) „регламентирана професионална дейност“ е професионална дейност, достъпът до която или нейното упражняване или условията и редът за упражняване в държава-членка са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на документ за образование и обучение или на атестация за компетентност. В частност условия и ред за упражняване на регламентирана професионална дейност са:

— упражняването на дейност с професионално звание, доколкото притежаването на това звание е разрешено единствено на притежателите на документ за образование и обучение или на атестация за компетентност, определени от законовите, подзаконовите или административните разпоредби,

— упражняването на професионална дейност в областта на здравеопазването, доколкото националният режим за социално осигуряване подчинява възнаграждението и/или заплащането на тази дейност на притежаването на документ за образование и обучение или на атестация за компетентност.

Когато не се прилага първата алинея, приема се за регламентирана професионална дейност професионалната дейност, която се упражнява от членовете на сдружение или организация, чиято цел е да насърчава и да поддържа високо равнище във въпросната професионална област и която с оглед постигането на тази цел е призната от държавата-членка под специална форма, и която:

— издава на своите членове документ за образование и обучение,

— изисква спазването на професионални правила, установени от нея, и

— им предоставя правото да се възползват от професионално звание, съкращение или качество, което съответства на този документ за образование.

Винаги, когато държава-членка прибягва до посоченото във втората алинея признаване на сдружение или организация, които удовлетворяват условията в посочената алинея, тя уведомява Комисията за това;

ж) „регламентирано обучение“ е всяко обучение:

— което е специално насочено към упражняването на определена професия, и

— което съставлява цикъл обучение при необходимост допълнено с професионално обучение, професионален стаж или професионална практика, чиято структура и равнище са определени от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на въпросната държава-членка, или са предмет на контрол или на одобрение от орган, определен за тази цел;

з) „професионален стаж“ е действителното законно упражняване на съответната професия в държава-членка;

и) „стаж за приспособяване“ е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Стажът подлежи на оценка. Модалитетите на стажа и неговата оценка се определят от компетентните органи на приемащата държава-членка.

Статутът на стажанта в приемащата държава-членка, в частност правото на пребиваване, както и задълженията, социалните права и привилегии, обезщетенията и възнагражденията, се определя от компетентните органи на тази държава-членка в съответствие с приложимото общностно право;

й) „изпит за правоспособност“ е проверката на професионалните знания на молителя, която се извършва от компетентните органи на приемащата държава-членка и чиято цел е да се оцени правоспособността на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка.

С оглед провеждането на този изпит компетентните органи съставят списък на областите, които след сравнение между обучението, изисквано в тяхната държава, и това, получено от молителя, не са обхванати от документа или от документите за образование и обучение, на които молителят се позовава. Тези области могат да обхващат както теоретични знания, така и практически умения, изисквани за упражняване на професията.

Изпитът за правоспособност трябва да отчита факта, че молителят е професионалист, получил квалификация в държава-членка по произход или в държавата-членка, от която идва. Той обхваща области по избор от списъка, посочен във втората алинея, чието познаване е съществено условие за възможността да се упражнява професията в приемащата държава-членка. Модалитетите на изпита за правоспособност се определят от компетентните органи на тази държава.

Статутът на молителя в приемащата държава-членка, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава, се определя от компетентните органи на тази държава в съответствие с приложимото общностно право.