(2) като има предвид, че за професиите, за чието упражняване Общността не е определила минималното равнище на необходимата квалификация, държавите-членки си запазват правото да определят това равнище, за да се съхрани качеството на предоставяните услуги на тяхна територия; че въпреки това те не могат, без да не нарушават задълженията си по членове 5, 48, 52 и 59 от Договора, да задължат гражданин на държава-членка да придобие квалификации, които те обикновено определят, като ги сравняват с придобиваните в рамките на тяхната национална образователна система, докато заинтересованото лице вече е придобило изцяло или отчасти тези квалификации в друга държава-членка; като има предвид, че поради това всяка приемаща държава-членка е длъжна да отчита квалификациите, придобити в друга държава-членка и да прецени дали те съответстват на изискваните от нея;