Член 3

Условия за работа

1.Държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, които са командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, ред и условия на работа, включващи следните елементи, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата:

—от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или

—от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8. а)максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката; б)минимален платен годишен отпуск; в)възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми; г)условия за наемане на работници, в частност от предприятия за временна работа; д)здраве, безопасност и хигиена на работното място; е)защитни мерки по отношение на реда и условията на работа на бременни жени или кърмачки, деца и младежи; ж)равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация; з)условия за настаняване на работниците, предоставяно от работодателя на работници, изпратени извън обичайното място на работа; и)добавки или възстановяване на разходи за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини;

Буква и) се прилага изключително за пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, направени от командировани работници, когато от тях се изисква да пътуват до и от обичайното им работно място в държавата членка, на чиято територия са командировани, или когато са временно изпратени от своя работодател от обичайното им място на работа на друго място на работа.

За целите на настоящата директива понятието „възнаграждение“ се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.

Без да се засяга член 5 от Директива 2014/67/ЕС, държавите членки публикуват информацията за реда и условията на работа, в съответствие с националното право и/или практика, без ненужно забавяне и по прозрачен начин, на единния официален национален уебсайт, посочен в същия член, включително съставните елементи на възнаграждението, посочени в трета алинея от настоящия параграф и реда и условията на работа в съответствие с параграф 1а от настоящия член.

Държавите членки гарантират, че информацията, предоставяна на единния официален национален уебсайт, е точна и актуална. Комисията публикува на своя уебсайт адресите на единните официални национални уебсайтове.

Когато, в противоречие с Директива 2014/67/ЕС, в информацията на единния официален национален уебсайт не се посочва кои ред и условия на работа трябва да се прилагат, това обстоятелство се взема предвид, в съответствие с националното право и/или практика, при определяне на санкциите в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, доколкото е необходимо да се гарантира тяхната пропорционалност.

1а.Когато действителната продължителност на дадено командироване надхвърля 12 месеца, държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, в допълнение към реда и условията на работа, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички приложими ред и условия на работа, които са установени в държавата членка, в която се извършва работата:

—от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или

—от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.

Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за следните елементи:

а)процедурите, формалностите и условията за сключването и прекратяването на трудовия договор, включително клаузите за неконкуриране;

б)допълнителните професионални пенсионни схеми.

Когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление, държавата членка, в която се предоставя услугата, удължава на 18 месеца периода, посочен в първа алинея.

Когато предприятие, посочено в член 1, параграф 1, заменя командирован работник с друг командирован работник, изпълняващ същата задача на същото място, продължителността на командироването за целите на настоящия параграф е общата продължителност на периодите на командироване на съответните отделни командировани работници.

Понятието „същата задача на същото място“, посочено в четвъртата алинея от настоящия параграф, се определя като се вземат предвид, наред с останалото, естеството на предоставяната услуга, извършваната работа и адресът(ите) на работното място.

1б.Държавите членки предвиждат, че предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), гарантират на командированите работници реда и условията на работа, които се прилагат съгласно член 5 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, установени в държавата членка, в която се извършва работата.

Предприятието ползвател уведомява предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), относно реда и условията на работа, които прилага по отношение на условията на труд и възнаграждението, в степента, изисквана по първа алинея от настоящия параграф.

2.В случай на първоначален монтаж и/или първоначално инсталиране на стоки, когато това е неразделна част от договор за доставка на стоки и е необходимо, за да се въведат доставените стоки в употреба и това се извършва от квалифицирани работници и/или специалисти на предприятието-доставчик, първата алинея на параграф 1, букви б) и в) не се прилага, ако продължителността на командироването не надвишава осем дни.

Настоящата разпоредба не се прилага за дейности в областта на строителството, изброени в приложението.

3.Държавите-членки могат след консултации с работодателите и синдикатите, в съответствие с традициите и практиката във всяка държава-членка, да решат да не прилагат първата алинея на параграф 1, буква в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б), когато продължителността на командироването не надвишава един месец.

4.Държавите-членки могат, в съответствие с националното законодателство и/или практика да предвидят да бъдат направени изключения от първата алинея на параграф 1, буква в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б) и по решение на държава-членка по смисъла на параграф 3 на настоящия член, чрез колективен договор по смисъла на параграф 8 на настоящия член, относно една или повече области на дейност, когато продължителността на командироването не надвишава един месец.

5.Държавите-членки могат да предвидят да бъдат направени изключения от първата алинея на параграф 1, букви б) и в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б) на основание, че обемът на работата, която трябва да бъде извършена, е незначителен.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочена в първия алинея на настоящия параграф, определят критериите, на които трябва да отговаря работата, която следва да бъде извършена, за да се разглежда като „незначителна“.

6.Продължителността на командироването се изчислява на основата на референтен период от една година от началото на командироването.

При изчисляването трябва да се отчетат всички предишни периоди, през които длъжността е бил заемана от командирован работник.

7.Параграфи 1—6 не засягат прилагането на реда и условията на работа, които са по-благоприятни за работниците.

Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от възнаграждението, освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. ►C1Без да се засяга параграф 1, първа алинея, буква и) работодателят възстановява на командированите работниците такива разходи в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение. ◄

Когато в реда и условията на работа, приложими за трудовото правоотношение, не се посочва дали и кои елементи на специфичната добавка, свързана с командироването, трябва да се изплатят като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването или които са част от възнаграждението, тогава цялата добавка се счита за платена като възстановяване на разходи.

8.„Колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими“ означава колективни трудови договори или арбитражни решения, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район и в рамките на съответната професия или отрасъл.

При отсъствие на или в допълнение към система за обявяване, че дадени колективни договори или арбитражни решения са общоприложими по смисъла на първа алинея, държавите членки, ако решат това, се основават на:

—колективни договори или арбитражни решения, които се прилагат общо по отношение на всички подобни предприятия в географския район и в съответната професия или промишлен отрасъл, и/или

—колективни договори, които са били сключени от най-представителните организации на социалните партньори на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на държавата,

При условие че тяхното прилагане по отношение на предприятията, посочени в член 1, параграф 1, гарантира равно третиране на тези предприятия и другите предприятия, посочени в настоящата алинея, които се намират в подобно положение, по отношение на въпросите, изброени в първа алинея от параграф 1 от настоящия член, и когато е приложимо, по отношение на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници в съответствие с параграф 1а от настоящия член.

Счита се, че съществува равно третиране по смисъла на настоящия член, когато националните предприятия в подобно положение:

—на въпросното място или в съответния отрасъл имат същите задължения като предприятията, посочени в член 1, параграф 1, по отношение на въпросите, изброени в първа алинея от параграф 1 от настоящия член, и когато е приложимо, по отношение на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници в съответствие с параграф 1а от настоящия член, и

—от тях се изисква да изпълняват такива задължения със същия резултат.

9.Държавите членки могат да изискват от предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, посочени в член 1, параграф 3, буква в), други условия, които се прилагат за работниците, наети чрез агенции за временна заетост, в държавата членка, в която се извършва работата, в допълнение на реда и условията на работа, посочени в параграф 1б) от настоящия член.

10.Настоящата директива не възпрепятства държавите членки, при спазване на Договорите, да прилагат по отношение на националните предприятия и на предприятията от други държави членки, на основата на равно третиране, реда и условията на работа по въпроси, различни от посочените в параграф 1, първа алинея, в случай на разпоредби, свързани с обществения ред.