Член 1

Директива 89/552/ЕИО се изменя, както следва:

1. в член 1:

а) добавя се следната нова буква б):

„б) „телевизионен оператор“ е физическо или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за съставянето на разписанията на телевизионни програми по смисъла на буква а), и което ги излъчва или ги е излъчило посредством трети лица;“

б) предишната буква б) става буква в) и гласи, както следва:

„в) „телевизионна реклама“ е всяка форма на съобщение, излъчено срещу заплащане или подобно възнаграждение, или излъчено за целите на саморекламата на публично или частно предприятие, във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се насърчи доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, срещу заплащане;“

в) предишните букви в) и г) стават букви г) и д);

г) добавя се следната буква:

„е) „телевизионен пазар“ е всяко пряко предложение към обществеността, излъчено с цел доставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения, срещу заплащане.“;

2. член 2 се заменя със следното:

„Член 2а

1.Държавите-членки осигуряват свобода на приемането и не ограничават препредаването на телевизионни предавания на тяхна територия от други държави-членки, на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива.

2.Държавите-членки могат временно да се ползват от дерогация от параграф 1, ако са изпълнени следните условия:

а) телевизионно предаване, произтичащо от друга държава-членка, открито, сериозно и тежко нарушава член 22, параграфи 1 или 2 и/или член 22а;

б) през предшестващите 12 месеца телевизионният оператор е нарушил разпоредбата/ите, посочена/и в буква а), най-малко в два предишни случая;

в) съответната държава-членка е уведомила писмено телевизионния оператор и Комисията за твърдените нарушения и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;

г) консултациите с излъчващата държава-членка и Комисията не са довели до приемливо уреждане в рамките на 15 дни от уведомлението, предвидено в буква в), а твърдяното нарушение продължава.

Комисията в срок от два месеца след уведомяването за взетите мерки от държавата-членка, взема решение относно това дали мерките са съвместими с правото на Общността. Ако тя реши, че не са, от държавата-членка ще се изисква спешно да прекрати съответните мерки.

3.Параграф 2 се прилага без това да засяга прилагането на всяка процедура, правно средство или санкция за съответните нарушения в държавата-членка, която има компетентност спрямо съответните телевизионни оператори.“;

4. член 3 се заменя със следното:

Член 3а

1.Всяка държава-членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата-членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

2.Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички взети мерки, или които следва да бъдат взети съгласно параграф 1. В срок от три месеца от уведомяването, Комисията проверява, дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на Комитета, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в Официален вестник на Европейските общности и поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.

3.Държавите-членки осигуряват, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция, да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава-членка е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава-членка съгласно предходните параграфи, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.“;

5. в член 4, параграф 1, думите „и услуги за телетекст“ се заменят с думите „услуги за телетекст и телевизионен пазар“;

6. в член 5 думите „и услуги за телетекст“ се заменят с думите „услуги за телетекст и телевизионен пазар“;

7. член 6 се изменя, както следва:

а) параграф 1, буква а) се заменя със следното:

„а) произведения, с произход от държави-членки;“

б) в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Прилагането на разпоредбите на букви б) и в) се поставя в зависимост от условието произведенията, с произход от държави-членки, да не са предмет на дискриминационни мерки в съответните трети страни.“;

в) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Произведенията, за които става дума в параграф 1, буква в) са произведения, създадени изключително от или в сътрудничество с продуценти, установени в една или повече държави-членки, от продуценти, установени в една или повече европейски трети страни, с които Общността е сключила споразумения по отношение на аудио визуалния сектор, ако тези произведения са създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече европейски държави.“;

г) параграф 4 става параграф 5 и се добавя следният параграф:

„4.Произведения, които не са европейски произведения по смисъла на параграф 1, но които са произведени в рамките на двустранни копродуцентски договори, сключени между държави-членки и трети страни, се смятат за европейски произведения, при условие че копродуцентите от Общността предоставят преобладаващата част от общите разходи на продукцията, и че продукцията не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на държавите-членки.“;

д) в новия параграф 5 думите „параграф 1“ се заменят с думите „параграфи 1 и 4“;

8. член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Държавите-членки осигуряват телевизионните оператори, които са под тяхна юрисдикция, да не разпространяват кинематографични произведения извън периодите, договорени с титулярите на правата.“;

9. член 8 се заличава;

10. член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Настоящата глава не се прилага по отношение на телевизионни предавания, които са предназначени за местната аудитория и не представляват част от дадена национална мрежа.“;

11. заглавието на глава IV се заменя със следното:

„Телевизионна реклама, спонсорство и телевизионен пазар“;

12. член 10 се заменя със следното:

„Член 10

1.Телевизионната реклама и телевизионният пазар са лесно разпознаваеми като такива и са добре отделени от другите части на програмата чрез визуални и/или звукови средства.

2.Отделните рекламни и пазарни спотове са изключение.

3.Рекламата и телевизионният пазар не използват средства за подсъзнателно внушение.

4.Скритите реклама и телевизионен пазар са забранени.“;

13. член 11 се заменя със следното:

„Член 11

1.Рекламните и пазарните спотове се включват между предаванията. При условие че са изпълнени условията в съответствие с параграфи 2—5, рекламните и пазарните спотове могат също така да бъдат включени по време на предаванията по такъв начин, че да не се нарушават целостта и стойността на предаванията, като се вземат предвид естествените прекъсвания на предаванията, както и техните продължителност и естество, и по начин, по който да не бъдат накърнени правата на титулярите на права.

2.В предавания, състоящи се от отделни части, или в спортни предавания и в събития и представления със сходно естество, съдържащи прекъсвания, рекламните и пазарните спотове могат да бъдат включени единствено между отделните частите или в прекъсванията.

3.Излъчването на аудиовизуални произведения като игрални и телевизионни филми (с изключение на отделни серии, сериали, забавни програми и документални филми), при условие че тяхното програмно времетраене надвишава 45 минути, могат да бъдат прекъсвани след всеки изтекъл период от 45 минути. По-нататъшно прекъсване е възможно ако тяхното програмно времетраене надвишава поне с 20 минути два или повече пълни периода от 45 минути.

4.Когато предавания, различни от упоменатите в параграф 2, се прекъсват с реклами или пазарни спотове, следва да изтече период от поне 20 минути между последователни прекъсвания за реклама в рамките на предаванията.

5.Реклами и телевизионен пазар не се включват по време на религиозни служби. Не се прекъсват с реклами и телевизионен пазар новини, информационни политически и икономически предавания, документални филми, религиозни програми и детски предавания, когато тяхното програмно времетраене е по-малко от 30 минути. Ако тяхното програмно времетраене е 30 минути или повече, се прилагат разпоредбите на предходните параграфи.“;

14. в член 12, уводните думи се заменят със следното:

„Телевизионната реклама и телевизионният пазар не трябва да:“;

15. член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Забраняват се всички форми на телевизионна реклама и телевизионен пазар на цигари и други тютюневи изделия.“;

16. в член 14 съществуващият текст става параграф 1 и се добавя следният параграф:

„2.Забранява се телевизионният пазар на медицински продукти, които са предмет на разрешително за пускане на пазара по смисъла на Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до медицински продукти , както и телевизионния пазар на медицинско лечение.

17. в член 15 уводните думи се заменят със следното:

„Телевизионната реклама и телевизионният пазар за алкохолни напитки са в съответствие със следните критерии:“;

18. в член 16 настоящият текст става параграф 1 и се добавя следният параграф:

„2.Телевизионният пазар е в съответствие с изискванията, упоменати в параграф 1 и освен това, не убеждава непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.“;

19. член 17 се изменя, както следва:

а) параграф 2 се заменя със следното:

„2.Телевизионните програми не могат да бъдат спонсорирани от предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи произведения.“;

б) параграф 3 става параграф 4 и се добавя следният параграф:

„3.Спонсорирането на телевизионни програми от предприятия, чиито дейности включват производството или продажбата на медицински продукти и на медицинско лечение, могат да представят името или образа на предприятието, но не могат да представят специфични медицински продукти или медицинско лечение, които се предоставят само по предписание в държавата-членка, под чиято юрисдикция попада телевизионния разпространител.“;

20. член 18 се заменя със следното:

„Член 18

1.Делът на програмното време, предназначено за пазарни спотове, рекламни спотове и други форма на реклама, с изключение на прозорците за телевизионен пазар по смисъла на член 18а, не надхвърля 20 % от дневното програмно време. Програмното време за рекламни спотове не надхвърля 15 % от дневното програмно време.

2.Делът на рекламните и пазарните спотове в даден едночасов период не надхвърля 20 %.

3.По смисъла на настоящия член рекламата не включва:

— съобщения, направени от телевизионния разпространител във връзка с неговите собствени програми и пряко произтичащите от тези програми помощни продукти,

— съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчени безплатно.“;

21. добавя се следният член:

„Член 18а

1.Прозорците, посветени на предавания за телевизионен пазар, излъчвани от канал, който не е предназначен изключително за телевизионен пазар, са с минимална непрекъсваема продължителност от 15 минути.

2.Максималният брой прозорци за един ден е осем. Тяхното общо времетраене не надхвърля три часа на ден. Те трябва да бъдат ясно идентифицирани като телепазарни прозорци посредством визуални и звукови средства.“;

22. член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Глави I, II, IV, V, VI, VIа и VII, се прилагат mutatis mutandis спрямо каналите, които са предназначени изключително за телевизионен пазар. Рекламирането по такива канали e разрешено в рамките на дневните ограничения, установени в член 18, параграф 1. Член 18, параграф 2 не се прилага.“;

23. добавя се следният член:

„Член 19а

Глави I, II, IV, V, VI, VIа и VII се прилагат mutatis mutandis спрямо канали, които са предназначени изключително за самореклама. Други форми на реклама по такива канали се разрешават в рамките на ограниченията, установени в член 18, параграфи 1 и 2. Тази разпоредба в частност е предмет на преразглеждане съгласно член 26.“;

24. член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Без да се засяга член 3, държавите-членки могат, като съблюдават надлежно правото на Общността, да определят условия, различни от тези по член 11, параграфи 2—5 и членове 18 и 18а пo отношение на телевизионни предавания, които са предназначени единствено за националната територия, и които не могат да бъдат приети от обществеността, пряко или косвено, в една или повече други държави-членки.“;

25. член 21 се заличава.

26. заглавието на глава V се заменя със следното:

„Защита на непълнолетните и обществения ред“;

27. член 22 се заменя със следното:

„Член 22

1.Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че предаванията на телевизионните оператори, които се под тяхна юрисдикция, не включват програми, които биха могли сериозно да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните, в частност програми, съдържащи порнография или неоправдано насилие.

2.Мерките, предвидени в параграф 1, се разпростират също върху други програми, които биха могли да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни, освен ако е гарантирано, чрез избор на времето на предаването или чрез друга техническа мярка, че непълнолетни, които попадат в обсега на излъчването, обикновено няма да чуят или видят такива предавания.

3.Освен това, когато такива програми се излъчват в некодиран вид, държавите-членки гарантират, че те се предшестват от звуково предупреждение или се идентифицират с визуален знак през цялото време.“;

28. добавя се следният член:

„Член 22а

Държавите-членки гарантират, че предаванията не съдържат никакво подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.“;

29. добавя се следният член:

„Член 22б

1.Комисията отдава специално значение на прилагането на настоящата глава в доклада, предвиден по член 26.

2.Комисията в срок от една година от датата на публикуване на настоящата директива, съвместно с компетентните органи на държавите-членки, провежда изследване върху възможните предимства и недостатъци от по-нататъшни мерки за улесняване на контрола, упражняван от родители или попечители върху програмите, които непълнолетните могат да гледат. Това проучване отчита, inter alia, благоприятната оценка на:

— изискването за нов телевизионен приемник, да бъде оборудван с техническо устройство, което да позволява на родителите или попечителите да филтрират определени програми,

— въвеждането на подходящи рейтинг системи,

— насърчаване на политика за семейно гледане на телевизия и други образователни и осведомителни мерки,

— съобразяване с опита, натрупан в тази област в Европа и навсякъде другаде, както и с мненията на заинтересованите страни като телевизионни оператори, продуценти, образователни и медийни специалисти и съответните асоциации.“;

30. член 23, параграф 1 се заменя със следното:

„1.Без да се засягат други разпоредби, приети от държавите-членки, в областта на гражданското, административното или наказателното право, всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността, чиито законни права, в частност репутацията и доброто му име, са били засегнати от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаванe, трябва да има право на отговор или на еквивалентни мерки. Държавите-членки гарантират, че ефективното упражняване на правото на отговор или на еквивалентни мерки не е възпрепятствано от необосновани изисквания или условия. Отговорът се излъчва в приемлив срок, последващ конкретното искане и във време и по начин, подходящи за предаването, за което се отнася искането.“;

31. след член 23 се добавя следната нова глава VIа:

Член 2

1.Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 30 юни 1997 година.

Член 23а

1.Под егидата на Комисията се създава Контактен комитет. Той се състои от представители на компетентните органи на държавите-членки. Председателства се от представител на Комисията и заседава или по негова инициатива или по искане чрез делегиране от дадена държава-членка.

2.Задачите на този комитет са:

а) да улесни ефективното прилагане на настоящата директива посредством редовни консултации по всички практически проблеми, произтичащи от нейното прилагане, и по-специално от прилагането на член 2, както и по всички въпроси, за които обменът на мнения се смята за полезен;

б) да дава по собствена инициатива становища или по искане на Комисията относно прилагането от държавите-членки на разпоредбите на настоящата директива;

в) да бъде форум за обмен на мнения по всички въпроси, които следва да се разглеждат в докладите, които държавите-членки трябва да представят по силата на член 4, параграф 3, отнасящи се до методологията им, до срока на независимото проучване, посочено в член 25а, до оценката на офертите за това и до самото проучване;

г) да обсъжда резултатите от редовните консултации, които Комисията води с представителите на организациите на радио- и телевизионни оператори, продуценти, потребители, производители, доставчици на услуги и синдикати, и творческата общност;

д) да улесни обмена на информация между държавите-членки и Комисията относно положението и развитието на регулаторните дейности в областта на услугите за телевизионно разпространение, като се взема предвид аудиовизуалната политика на Общността, както и съответното развитие в техническата област;

е) да проучи всяко развитие, настъпило в сектора, по което обменът на мнения изглежда полезен.“;

32. добавя се следният член:

„Член 25а

Допълнително преразглеждане, както е предвидено в член 4, параграф 4, се извършва преди 30 юни 2002 г. То отчита едно независимо проучване относно въздействието на съответните мерки на общностно и на национално ниво.“;

33. член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Не по-късно от 31 декември 2000 г. и след това на всеки две години, Комисията предоставя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива, както е изменена и, ако е необходимо, прави допълнителни предложения за адаптирането ѝ към развитието в областта на телевизионното разпространение, по-специално в светлината на последните технологични новости.“