Член 1

1.По смисъла на настоящата директива:

а) „колективни уволнения“ означава уволненията, извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, като според избора на съответната държава-членка броят на съкратените работници е: i) било то за срок от 30 дни: — най-малко 10 души в организация, в която нормално работят повече от 20 и по-малко от 100 работници; — най-малко 10 % от броя на работниците в организация, в която нормално работят най-малко 100, но по-малко от 300 работници; — най-малко 30 души в организация, в която нормално работят 300 или повече работници, ii) било то за срок от 90 дни – най-малко 20 души, независимо от нормалния брой на работниците в съответната организация;

б) „представители на работниците“ означава представителите на работниците, предвидени в законите или практиката на държавите-членки.

За да бъде изчислен броят на уволнените работници, посочен в първата подточка на буква а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към уволнение, при условие че са уволнени най-малко пет работници.

2.Настоящата директива не се прилага по отношение на:

а) колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи, с изключение на случаите, в които работниците са уволнени преди изтичането на срока или изпълнението на задачите по такива договори;

б) работници, наети на работа от публични административни органи или от организации, регулирани от публичното право (или в държавите-членки, в които тази концепция е непозната – от еквивалентни органи).

—————