Член 25

Лицензия

1.Марката може да бъде предмет на лицензия за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава членка или за част от нея. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна.

2.Притежателят на марка може да противопостави правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредба на лицензионния договор по отношение на:

а) срока;

б) вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;

в) обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;

г) територията, на която марката може да се поставя; или

д) качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.

3.Без да се засягат разпоредбите на лицензионния договор, лицензополучателят може да започне производство за установяване на нарушение на дадена марка само ако нейният притежател даде съгласието си за това. Титулярят на изключителна лицензия обаче може да започне подобно производство, ако притежателят на марката, след като бъде надлежно известен за това, сам не започне производство за установяване на нарушение в подходящ срок.

4.С цел получаване на обезщетение за понесените от него вреди лицензополучателят има право да участва в производство за установяване на нарушение, започнато от притежателя на марката.

5.Държавите членки разполагат с процедури, даващи възможност за вписване на лицензите в техните регистри.