Член 6

1. Комисията прави оценка на рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности.

За тази цел Комисията изготвя до 26 юни 2017 г. доклад за установяване, анализ и оценка на тези рискове на равнището на Съюза. Впоследствие Комисията актуализира доклада на всеки две години или по-често, ако е целесъобразно.

2. Посоченият в параграф 1 доклад обхваща най-малко следното:

а) областите от вътрешния пазар, които са изложени на най-голям риск;

б) рисковете, свързани с всеки съответен сектор, включително, когато има такива, приблизителни оценки на паричните обеми във връзка с изпирането на пари, предоставени от Евростат за всеки от съответните сектори;

в) най-широко разпространените средства, използвани от престъпниците за изпиране на незаконни приходи, включително, когато са известни, средствата, използвани по-специално при сделки между държавите членки и трети държави, независимо дали последните са определени за високорискови трети държави съгласно член 9, параграф 2.

3. Комисията предоставя посочения в параграф 1 доклад на разположение на държавите членки и на задължените субекти с цел да ги подпомогне при установяването, разбирането, управлението и ограничаването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и за да даде възможност на други заинтересовани страни, включително националните законодателни органи, Европейския парламент, Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (

14 ) (ЕБО), и представители на звената на ЕС за финансово разузнаване (ЗФР), да разберат по-добре тези рискове. Докладите се оповестяват публично най-късно шест месеца след като са били предоставени на разположение на държавите членки, с изключение на тези елементи на докладите, в които се съдържа класифицирана информация.

4. Комисията отправя препоръки към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове. В случай че държавите членки решат да не прилагат която и да е от препоръките в националните си уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, те уведомяват Комисията за това и представят основанията за решението си.

5. До 26 декември 2016 г. ЕНО чрез съвместния комитет представя становище относно рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които засягат финансовия сектор на Съюза („съвместното становище“).

►M2 Впоследствие ЕБО представя становище на всеки две години. ◄

6. При извършване на посочената в параграф 1 оценка Комисията организира работата на равнището на Съюза и взема под внимание съвместните становища, посочени в параграф 5, и привлича за участие експерти на държавите членки в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, представители на ЗФР и други органи на равнище ЕС по целесъобразност. Комисията предоставя съвместните становища на разположение на държавите членки и на задължените субекти с цел да ги подпомогне при установяването, управлението и ограничаването на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма

7. На всеки две години или по-често, ако е целесъобразно, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно констатациите от редовната оценка на риска и действията, предприети въз основа на тези констатации.