Член 6

Национални програми за контрол на замърсяването на въздуха

1. Държавите членки изготвят, приемат и прилагат своите съответни национални програми за контрол на замърсяването на въздуха в съответствие с част 1 от приложение III с цел да ограничат своите годишни антропогенни емисии съгласно член 4 и да допринесат за постигане на целите на настоящата директива по член 1, параграф 1.

2. При изготвянето, приемането и прилагането на програмата, посочена в параграф 1, държавите членки:

а) оценяват до каква степен националните източници на емисии биха могли да окажат въздействие върху качеството на въздуха на тяхната територия и в съседните държави членки, като използват, когато е целесъобразно, данни и методологии, разработени в рамките на Европейската програма за мониторинг и оценка (ЕПМО) съгласно Протокола към КТЗВДР за дългосрочно финансиране на Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха в Европа;

б) вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите от замърсители на въздуха с оглед да се постигне съответствие с целите за качеството на въздуха на тяхната територия и, когато е приложимо, в съседни държави членки;

в) приоритетно предприемат мерки за намаляване на емисиите на сажди, когато вземат мерки за изпълнение на своите национални задължения за намаляване на емисиите на фини прахови частици;

г) гарантират съгласуваност с други приложими планове и програми, изготвени в изпълнение на изискванията, установени в националното законодателство или в законодателството на Съюза.

С оглед спазване на съответните национални задължения за намаляване на емисиите държавите членки включват в своите национални програми за контрол на замърсяването на въздуха мерките за намаляване на емисиите, посочени като задължителни в част 2 от приложение III, и могат да включат в тези програми мерките за намаляване на емисиите, посочени като незадължителни в част 2 от приложение III, или мерки с равностоен ефект на ограничаване на въздействието.

3. Държавите членки актуализират националните си програми за контрол на замърсяването на въздуха най-малко веднъж на четири години.

4. Без да се засяга параграф 3, политиките и мерките за намаляване на емисиите, съдържащи се в националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, се актуализират в срок от 18 месеца от представянето на последната национална инвентаризация на емисиите или на националните прогнози за емисиите, ако съгласно представените данни посочените в член 4 задължения не са спазени или съществува риск те да не бъдат спазени.

5. Държавите членки се допитват до обществеността в съответствие с Директива 2003/35/ЕО и до компетентните органи, които поради своите конкретни екологични отговорности в областта на замърсяването, качеството и управлението на въздуха на всички равнища вероятно имат отношение към прилагането на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, относно проектите си на такива програми и всички съществени актуализации преди окончателното утвърждаване на тези програми.

6. Когато е целесъобразно, се провеждат трансгранични консултации.

7. Комисията улеснява изготвянето и прилагането на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, когато е целесъобразно — чрез обмен на добри практики.

8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16 с цел изменение на настоящата директива във връзка с адаптирането на част 2 от приложение III към новостите — включително техническия прогрес — в рамките на КТЗВДР.

9. Комисията може да установи насоки относно разработването и прилагането на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха.

10. Комисията определя също така чрез актове за изпълнение формата на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17.