Член 12

Специално отношение при задържане

1.Държавите членки гарантират, че задържаните деца са настанени отделно от пълнолетните, освен ако се прецени, че най-добрият интерес на детето изисква това да не се прави.

2.Държавите членки също така да гарантират, че децата, на които е наложено полицейско задържане, са настанени отделно от пълнолетните, освен ако:

а) се прецени, че най-добрият интерес на детето изисква това да не се прави; или

б) при изключителни обстоятелства, това е практически невъзможно, при условие че децата са настанени заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия интерес на детето.

3.Без да се засяга параграф 1, когато задържано дете навърши 18 години, държавите членки предвиждат възможността това лице да продължи да бъде настанено отделно от други задържани пълнолетни лица, ако това е оправдано, като се вземат предвид обстоятелствата, свързани със съответното лице, и при условие че това е в най-добрия интерес на децата, които са задържани заедно с това лице.

4.Без да се засяга параграф 1 и при отчитане на параграф 3, децата могат да бъдат настанени заедно с млади пълнолетни лица, освен ако това не противоречи на най-добрия интерес на детето.

5.Когато децата са задържани под стража, държавите членки вземат подходящи мерки за:

а) гарантиране и опазване на здравето им и тяхното физическо и психическо развитие;

б) гарантиране на правото им на образование и обучение, включително когато децата имат физически и сетивни увреждания или затруднения в ученето;

в) гарантиране на ефективното и редовно упражняване на правото им на семеен живот;

г) гарантиране на достъп до програми за насърчаване на развитието им и тяхната реинтеграция в обществото; и

д) гарантиране на зачитането на свободата на религията и убежденията.

Предприетите съгласно настоящия параграф мерки трябва да са пропорционални и съобразени с продължителността на задържането под стража.

Първа алинея, букви а) и д) се прилага също така за случаи на задържане, различни от задържането под стража. Предприетите мерки трябва да са пропорционални и съобразени с такива случаи на задържане.

Първа алинея, букви б), в) и г) се прилага за случаи на задържане, различни от задържането под стража, само доколкото това е целесъобразно и пропорционално с оглед на естеството и продължителността на такива случаи.

6.Държавите членки се стремят да осигурят на задържаните деца възможност да се срещнат с носителя на родителска отговорност във възможно най-кратки срокове, когато такава среща е съвместима със следствените и оперативните изисквания. Настоящият параграф не засяга посочването или определянето на друго подходящо пълнолетно лице съгласно член 5 или 15.