Член 7

Общи условия

1.Във връзка с приема на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива заявителят: а)представя валиден документ за пътуване, определен от националното право, и ако е необходимо — заявление за виза или валидна виза, или ако е приложимо — валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване; държавите членки могат да изискват срокът на валидност на документа за пътуване да обхваща най-малко срока на планирания престой; б)ако гражданинът на трета държава не е пълнолетен по смисъла на националното право на съответната държава членка, представя родителско разрешение или равностоен документ за срока на планирания престой; в)представя доказателство че гражданинът на трета държава притежава или — ако е предвидено в националното право — че е кандидатствал за здравна застраховка, покриваща всички рискове, които обикновено се покриват по отношение на гражданите на съответната държава членка; застраховката трябва да е валидна за срока на планирания престой; г)ако съответната държава членка го изисква, представя доказателство за заплащането на таксата за разглеждането на заявлението, предвидена в член 36; д)представя изискваното от съответната държава членка доказателство, че по време на планирания престой гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, както и на пътните разходи за връщане. Оценката за наличието на достатъчно средства се основава на индивидуално разглеждане на случая и при нея се отчитат средствата, получени, inter alia, от безвъзмездна помощ, стипендия, действителен договор за работа или обвързващо предложение за работа, или от финансова гаранция на организация по програма за ученически обмен, организация, приемаща стажанти, организация, работеща по програма за доброволческа дейност, приемащо семейство или организация, посредник за наемане на работа като „au pair“.

2.Държавите членки могат да поискат от заявителя да посочи адреса на гражданина на трета държава на тяхна територия.

Когато националното право на държава членка изисква при подаването на заявлението да бъде посочен адрес и съответният гражданин на трета държава все още не знае своя бъдещ адрес, държавите членки приемат временен адрес. В такъв случай гражданинът на трета държава посочва постоянен адрес най-късно в момента на издаване на разрешението съгласно член 17.

3.Държавите членки могат да посочат референтна сума, която приемат за представляваща „достатъчно средства“ съгласно параграф 1, буква д). Оценката за наличието на достатъчно средства се основава на индивидуално разглеждане на случая.

4.Заявлението се подава и разглежда, докато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, на територията на която гражданинът на трета държава иска да бъде приет, или докато гражданинът на трета държава вече пребивава в съответната държава членка като титуляр на валидно разрешение за пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване.

Чрез дерогация дадена държава членка може да приеме, в съответствие с националното си право, заявление, подадено, когато заинтересованият гражданин на трета държава не притежава валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, но се намира законно на нейна територия.

5.Държавите членки определят дали заявленията трябва да се подават от гражданите на трети държави, от приемащата организация или от който и да било от посочените.

6.Не се приемат граждани на трети държави, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.