Член 28

Краткосрочна мобилност на научни работници

1.Научни работници, които притежават валидно разрешение, издадено от първата държава членка, имат право на престой с цел провеждане на част от научното си изследване в научноизследователска организация в една или няколко втори държави членки за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни за държава членка, при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Втората държава членка може да изисква научният работник, научноизследователската организация в първата държава членка или научноизследователската организация във втората държава членка да уведомят компетентните органи на първата и на втората държава членка за намерението на научния работник да проведе част от научното изследване в научноизследователската организация във втората държава членка.

В тези случаи втората държава членка дава възможност уведомлението да се направи:

а)по време на кандидатстването в първата държава членка, ако на този етап вече е планирана мобилността към втората държава членка; или

б)след като научният работник е бил приет в първата държава членка, веднага след като се узнае за планираната мобилност към втората държава членка.

3.Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква а) и втората държава членка не е повдигнала възражения пред първата държава членка в съответствие с параграф 7, мобилността на научния работник към втората държава членка може да се осъществи във всеки един момент в рамките на срока на валидност на разрешението.

4.Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква б), мобилността може да се започне след уведомление до втората държава членка — незабавно или във всеки един момент след това в рамките на срока на валидност на разрешението.

5.Уведомлението включва валидния документ за пътуване, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква а), и валидното разрешение, издадено от първата държава членка, което покрива периода на мобилността.

6.Втората държава членка може да изисква уведомлението да включва предаването на следните документи и информация: а)споразумението за прием в първата държава членка, посочено в член 10, или, ако втората държава членка го изисква, споразумение за прием, сключено с научноизследователската организация във втората държава членка; б)ако това не е посочено в споразумението за прием — планираната продължителност и датите на мобилността; в)доказателство, че научният работник има здравна застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за граждани на въпросната държава членка, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква в); г)доказателство, че по време на престоя научният работник ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, съгласно предвиденото в член 7, параграф 1, буква д), както и на пътните разходи до първата държава членка в случаите, посочени в член 32, параграф 4, буква б).

Втората държава членка може да изисква от уведомяващия да посочи преди началото на мобилността адреса на съответния научен работник на територията на втората държава членка.

Втората държава членка може да изисква от уведомяващия да представи документите на официален език на тази държава членка или на някой официален език на Съюза, определен от същата държава членка.

7.Въз основа на посоченото в параграф 2 уведомление втората държава членка може да повдигне възражение срещу мобилността на научния работник към нейната територия в срок от 30 дни след получаване на окомплектованото уведомление, ако: а)условията, предвидени в параграф 5 или, когато е приложимо, в параграф 6, не са изпълнени; б)се прилага едно от основанията за отхвърляне на заявления, установени в член 20, параграф 1, буква б) или в) или в параграф 2 от същия член; в)е достигната максималната продължителност на престоя, посочена в параграф 1.

8.На научните работници, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, не се разрешава влизане или престой на територията на втората държава членка.

9.Компетентните органи на втората държава членка информират без забавяне в писмена форма компетентните органи на първата държава членка и уведомяващия за възраженията си срещу мобилността. Ако втората държава членка повдигне възражения срещу мобилността в съответствие с параграф 7 и мобилността все още не е започнала, не се допуска научният работник да проведе част от научното изследване в научноизследователската организация във втората държава членка. Когато мобилността вече е започнала, се прилага член 32, параграф 4.

10.След като изтече срокът за повдигане на възражения, втората държава членка може да издаде на научния работник документ, удостоверяващ, че той има право на престой на територията ѝ, както и да се ползва от правата, предвидени в настоящата директива.