Член 31

Мобилност на студентите

1.Студентите, които притежават валидно разрешение, издадено от първата държава членка, и са обхванати от програма на Съюза или многостранна програма, включваща мерки за мобилност, или от споразумение между две или повече висши училища, имат право на влизане и престой с цел провеждане на част от следването си във висше училище в една или няколко втори държави членки за срок до 360 дни за държава членка и при спазване на условията, определени в параграфи 2—10.

Студент, който не е обхванат от програма на Съюза или многостранна програма, включваща мерки за мобилност, или от споразумение между две или повече висши училища, подава заявление за разрешение за влизане и престой във втора държава членка с цел провеждане на част от следването във висше училище в съответствие с членове 7 и 11.

2.Втората държава членка може да изисква висшето училище в първата държава членка, висшето училище във втората държава членка или студентът да уведомят компетентните органи на първата и втората държава членка за намерението на студента да проведе част от следването във висше училище във втората държава членка.

В тези случаи втората държава членка дава възможност уведомлението да се направи:

а)по време на кандидатстването в първата държава членка, ако на този етап вече е планирана мобилността към втората държава членка; или

б)след като студентът е бил приет в първата държава членка — веднага след като се узнае за планираната мобилност към втората държава членка.

3.Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква а) и втората държава членка не е повдигнала възражения пред първата държава членка в съответствие с параграф 7, мобилността на студента към втората държава членка може да се осъществи във всеки един момент в рамките на срока на валидност на разрешението.

4.Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква а) и втората държава членка не е повдигнала в писмена форма възражения срещу мобилността на студента в съответствие с параграфи 7 и 9, мобилността се счита за одобрена и може да се осъществи във втората държава членка.

5.Уведомлението включва валидния документ за пътуване, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква а), и валидното разрешение, издадено от първата държава членка, което покрива целия срок на мобилността.

6.Втората държава членка може да изисква уведомлението да включва предаването на следните документи и информация: а)доказателство, че студентът провежда част от следването във втората държава членка в рамките на програма на Съюза или многостранна програма, включваща мерки за мобилност, или на споразумение между две или повече висши училища, и доказателство, че студентът е приет от висше училище във втората държава членка; б)ако това не е посочено по буква а) — планираната продължителност и датите на мобилността; в)доказателство, че студентът има здравна застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за граждани на въпросната държава членка, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква в); г)доказателство, че по време на престоя студентът ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, съгласно предвиденото в член 7, параграф 1, буква д), на разходите за следването, както и на пътните разходи до първата държава членка в случаите, посочени в член 32, параграф 4, буква б); д)доказателство, че са платени таксите, начислявани от висшето училище, ако има такива.

Втората държава членка може да изисква от уведомяващия да посочи преди началото на мобилността адреса на съответния студент на територията на втората държава членка.

Втората държава членка може да изисква от уведомяващия да представи документите на официален език на тази държава членка или на някой официален език на Съюза, определен от същата държава членка.

7.Въз основа на посоченото в параграф 2 уведомление втората държава членка може да повдигне възражение срещу мобилността на студента към нейната територия в срок от 30 дни след получаване на окомплектованото уведомление, ако: а)условията, предвидени в параграф 5 или 6, не са изпълнени; б)се прилага едно от основанията за отхвърляне на заявления, установени в член 20, параграф 1, буква б) или в) или в параграф 2 от същия член; в)е достигната максималната продължителност на престоя, определена в параграф 1.

8.На студентите, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, не се разрешава влизане или престой на територията на втората държава членка.

9.Компетентните органи на втората държава членка информират без забавяне в писмена форма компетентните органи на първата държава членка и уведомяващия за възраженията си срещу мобилността. Ако втората държава членка повдигне възражения срещу мобилността в съответствие с параграф 7, не се допуска студентът да проведе част от следването във висшето училище във втората държава членка.

10.След като изтече срокът за повдигане на възражения, втората държава членка може да издаде на студента документ, удостоверяващ, че има право на престой на територията ѝ, както и да се ползва от правата, предвидени в настоящата директива.