Член 11

Компетентност

1.Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия; или

б) извършителят на престъплението е неин гражданин.

2.Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, когато към момента на извършване на престъплението спрямо извършителя се прилага Правилникът за персонала. Всяка държава членка може да се въздържи от прилагане на правилата за компетентност, установени в настоящия параграф, или може да ги прилага само при специфични случаи, или само при изпълнение на определени обстоятелства, като уведомява Комисията за това.

3.Държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 4 или 5, които са извършени извън нейната територия, при всяка от следните ситуации:

а) извършителят обичайно пребивава на нейна територия;

б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия; или

в) извършителят е служител на националната администрация, който е действал при изпълнение на служебните си задължения.

4.В случая, посочен в параграф 1, буква б), държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че упражняването на тяхната компетентност не е подчинена на условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено вследствие на заявление от страна на пострадалия, подадено на мястото, където е извършено престъплението, или вследствие на съобщаване от страна на държавата, в която е извършено престъплението.