(6) Разрешаването на спорове следва да се прилага при различно тълкуване и прилагане на двустранните данъчни спогодби и на Арбитражната конвенция на Съюза, по-специално в случаите на различно тълкуване и прилагане, които водят до двойно данъчно облагане, като това следва да бъде постигнато чрез процедура, при която на първи етап случаят се отнася до данъчните органи на засегнатите държави членки с цел спорът да бъде разрешен чрез използване на процедурата по взаимно споразумение. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват незадължителни алтернативни форми за разрешаване на спорове като медиация или помирение през последните фази на периода, в който тече процедурата по взаимно споразумение. Ако не бъде постигнато взаимно съгласие в рамките на определен период от време, случаят следва да бъде отнесен към процедурата за разрешаване на спорове. Изборът на метод за разрешаване на спорове, както например чрез ad hoc структури, така и чрез по-постоянни структури, следва да бъде гъвкав. Процедурите за разрешаване на спорове могат да се провеждат в рамките на консултативна комисия, която се състои от представители на засегнатите данъчни органи и от независими компетентни лица, или в рамките на комисия за алтернативно разрешаване на спорове (последната осигурява гъвкавост в избора на методи за разрешаване на спорове). Освен това, когато е целесъобразно, държавите членки могат да изберат, посредством двустранна спогодба, да използват всякаква друга процедура за разрешаване на спорове като „окончателното предложение“ по арбитражното производство (известно още като „последната най-добра оферта“ по арбитража), за да разрешат с правнозадължителен характер спора. Данъчните органи следва да вземат окончателно правнозадължително решение като имат предвид становището на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове.