(7) Когато бъде подадено заявление за подновяване на освобождаване, от Комисията се изисква да вземе решение не по-късно от шест месеца преди датата на изтичане на съществуващото освобождаване, освен ако конкретни обстоятелства не налагат друг срок. Не е определен краен срок, в рамките на който Комисията да вземе решение по заявленията за нови освобождавания. Според доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 18 април 2016 г. относно упражняването на правомощието за приемане на делегирани актове, предоставено на Комисията съгласно Директива 2011/65/ЕС, този срок се оказва неприложим на практика поради необходимостта да се следват няколко задължителни процедурни стъпки за оценка на заявлението за подновяване на освобождаване. Този срок не носи никаква добавена стойност към съществуващата процедура за оценка на заявленията за подновяване, но за сметка на това създава несигурност за предприятията и други заинтересовани страни поради неприложимостта си. От друга страна, непрекъснатостта на стопанската дейност е осигурена, тъй като пазарните оператори могат да разчитат, че съществуващото освобождаване ще запази валидността си до вземането на решение по заявлението за подновяване. Поради това разпоредбата, свързана с крайния срок, следва да бъде заличена. Въпреки това Комисията следва да предоставя на заявителя, държавите членки и Европейския парламент, скоро след получаване на заявление, график за приемането на решение относно заявлението. Освен това в общия преглед на Директива 2011/65/EС, който трябва да бъде извършен от Комисията най-късно до 22 юли 2021 г., следва да се включи определянето на реалистичен срок за вземане на решение от Комисията по заявления за подновяване на освобождаване, преди да изтече срокът на съответното освобождаване.