(13) Настоящата директива има за цел да криминализира изпирането на пари, когато е извършено умишлено и със знанието, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В този контекст настоящата директива не следва да прави разграничение между случаи, при които имуществото е придобито пряко от престъпна дейност и случаи, при които то е придобито непряко от престъпна дейност, в съответствие с широкото определение за „облаги“, установено в Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5). Във всеки случай, когато се преценява дали имуществото е придобито от престъпна дейност и дали лицето е знаело това, следва да се вземат предвид специфичните обстоятелства по случая, като например обстоятелството, че стойността на имуществото е непропорционална на законните доходи на обвиняемия и че престъпната дейност и придобиването на имущество са станали в рамките на един и същ период. Умисълът и знанието могат да бъдат установени въз основа на обективни фактически обстоятелства. Тъй като настоящата директива предвижда минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на изпирането на пари, държавите членки са свободни да приемат или оставят в сила по-строги наказателни разпоредби в тази област. Държавите членки следва да могат например да предвидят разпоредби, съгласно които изпирането на пари, което е извършено при самонадеяност или в резултат от груба небрежност, представлява престъпление. Позоваванията в настоящата директива на изпирането на пари, извършено по непредпазливост, следва да са приложими за държавите членки, които криминализират това деяние.