Член 3

Престъпления по изпиране на пари

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния са наказуеми като престъпления:

а) преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;

б) укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението или движението на имущество, правата по отношение на това имущество или собствеността върху него със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност;

в) придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност.

2. Държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, са наказуеми като престъпления, когато извършителят е подозирал или е трябвало да знае, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

3. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а) предходното или едновременното осъждане за престъпната дейност, от която е придобито имуществото, не е условие за осъждане за престъпленията, посочени в параграфи 1 и 2;

б) осъждане за посочените в параграфи 1 и 2 престъпления е възможно, когато е установено, че имуществото е било придобито от престъпна дейност, без да е необходимо да се установяват всички фактически елементи или всички обстоятелства, свързани с тази престъпна дейност, включително самоличността на извършителя;

в) посочените в параграфи 1 и 2 престъпления обхващат и имущество, придобито от дейност, извършена на територията на друга държава членка или на трета държава, когато деянието би представлявало престъпна дейност, ако е било извършено на тяхна територия.

4. В случая на параграф 3, буква в) от настоящия член държавите членки могат да въведат допълнително изискване съответното деяние да представлява престъпление съгласно националното право на другата държава членка или на третата държава, в която е извършено деянието, освен когато това деяние представлява едно от престъпленията, посочени в член 2, точка 1, букви от а) до д) и буква з) и съгласно определението в приложимото право на Съюза.

5. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, букви а) и б), са наказуеми като престъпления, когато са извършени от лица, които са извършили или са участвали в престъпната дейност, от която е получено имуществото.