Член 10

Компетентност

1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или частично на нейна територия;

б) извършителят на престъплението е неин гражданин.

2. Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, които са били извършени извън нейната територия, когато:

а) извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия;

б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейната територия.

3. Когато престъпление, посочено в членове 3 и 4, попада в компетентността на повече от една държава членка и когато всяка от засегнатите държави членки е компетентна да проведе наказателно преследване на основание на същите факти, заинтересованите държави членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу извършителя на престъплението, с цел производството да се води централизирано само в една държава членка.

Вземат се под внимание следните фактори:

а)територията на държавата членка, на която е извършено престъплението;

б)гражданството или местопребиваването на извършителя на престъплението;

в)държавата на произход на жертвата или жертвите; и

г)територията, на която е открит извършителят на престъплението.

Въпросът се отнася до Евроюст, когато е уместно, и в съответствие с член 12 от Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета.